Archive for the ‘Притчи’ Category

Настойчивост

понеделник, юни 26th, 2017

imagesСмеел се големият силен камък на малката слаба капка:

– Ха, ха, какво можеш да ми сториш? Та ти си толкова миниатюрна.

А тя мълчала.

Не осъзнавала каква голяма сила се крие в нея.

Камъкът бил горд със своята непоклатимост, но …

Той дори не подозирал, че след сто години, тя ще го превърне в пясък.

Само една роза

понеделник, юни 19th, 2017

imagesЕдин владетел обявил, че ще погледне екзотичния розов храст в манастира.

Когато влязъл в манастирската градина, на розовия храст видял само една роза.

Доложили му, че всички останали рози градинарят ги е откъснал.

Владетелят поискал обяснение от човекът, който се грижел за храста
– Защо си откъснал всички останали рози?

– Ако бях оставил розите на храста, ти не би видял нито една от тях, – казал градинарят. – Ти си привикнал към тълпата. Кога за последен път си се срещнал само с един човек?

Законно място

петък, юни 16th, 2017

imagesОтишъл Трудът на работа.

Уморил се…..

Изведнъж видял купчина пръст.

На нея обикновено лежал Мързелът, но странно сега го нямало.

Седнал Трудът да отдъхне.

Мързелът се върнал от вечеря и започнал да крещи на Труда:

– Ах, лентяй такъв! Нямаш ли работа в дома си?

Въздъхнал Трудът, станал и си отишъл.

А Мързелът веднага скочил на купчината пръст, така че никой повече, да не може да заеме законното му място.

Въжета за кораб

сряда, юни 14th, 2017

sailing-vessel-1711487_960_720Един човек попитал един старец, който се славел с мъдростта си:

– Какво да правя? Някаква тежест ме смазва.

Старецът отговорил:

– И на големи и на малки кораби има въжета. Ако няма попътен вятър, слагат на раменете въжетата и бавно влачат кораба, докато Бог не изпрати попътен вятър. А когато видят, че настане мрак, тогава приближават брега. Забиват кол и връзват за него кораба. Този кол е самоосъждението….

Само на първата страница

понеделник, юни 12th, 2017

imagesВеднъж равинът Зуся взел да изучава един от трактатите на Талмуда.

На следващия ден неговите ученици забелязали, че равинът още е на първа страница. Те си помислили, че той се е сблъскал с някаква трудност и се опитва да я разбере.

Но минали още няколко дена, а равина, както преди бил потопен в четене на първата страница.

Учениците много се изненадали, но не смеели да се намесят, за да разберат какво става.

Най-накрая един от тях набрал смелост и попитал учителя:

– Учителю, защо не преминете на втора страница?

– Тук ми е толкова добре, – казал равинът, – защо трябва да отида някъде другаде.

Истинската беда

петък, юни 2nd, 2017

imagesВеднъж, когато Акбар плувал по море, започнала силна буря. Един от слугите му започнал да вика и да крещи от страх, защото до тогава, той никога не е бил в морето и много се изплашил.

Неговите вопли били толкова силни и нетърпими, че Акбар бил готов веднага да го изхвърли зад борда.

Но Бирбал, неговият съветник, го спрял:

– Позволете ми да го успокоя.

След като получил разрешение, Бирбал заповядал на моряците да изхвърлят викащия слуга зад борда. Във водата човекът започнал да крещи и да размахва ръце във водата.

След няколко секунди Бирбал заповядал на моряците да го измъкнат. След като се качил на борда, робът седнал в един ъгъл и млъкнал.

Акбар попитал Бирбал:

– Какво означават всичко това? Защо така постъпи с него?

Бирбал отговорил:

– Ние никога не осъзнаваме колко сме щастливи, докато не попаднем в истинска беда.

С какво мислите

сряда, май 31st, 2017

10516Веднъж Карл Юнг беседвал с вожда на племето навахо за чувството на собствено достойнство, което е присъщо на всеки индианец, за тяхното голямо спокойствие и увереност.

Техният живот бил изпълнен със смисъл, а живота на белия човек се основава на рационализма и доводите в здравия смисъл, което води до празнота и бедност.

По време на тази беседа вождът казал на Юнг:

– Погледни колко свирепи и разтревожени изглеждат белите хора. Устните им са присвити. Носът им е заострен, цялото им лице е покрито с гънки и бръчки. Погледът им е разсеян и през цялото време търсят нещо. Винаги им трябва нещо, не им достига. Те са постоянно неспокойни и напрегнати. Не разбираме какво точно искат. Приличат ми на полудели хора.

Юнг го попитал:

– Защо мислиш така?

– Те казват, че мислят с главите си, – отговорил вождът.

– А как иначе? А вие с какво мислите? – изненадал се Юнг.

– Ето с това, – казал вождът, като посочил сърцето си.