Archive for the ‘Притчи’ Category

Част от живота, а не нещо лично

събота, септември 23rd, 2017

imagesЕдна жена отишла при един известен мъдрец. Наскоро и умряло детето и тя много плачела. Мъжът ѝ умрял преди години, а детето ѝ било единствената ѝ радост и смисъл в живота.

– Иди е града и помоли в дом, в който не е умирал човек, да ти дадат малко синапено семе. След това ела при мен и аз ще ти помогна.

Жената отишла. Влизала във всеки дом, но навсякъде ѝ казвали:

– Можем да ти дадем колкото искаш синапово семе, но в нашия дом са умирали много хора.

Така се случвало в продължение на няколко дена. Предупреждавали я, че няма такъв дом, но тя все се надявала.

Една вечер тя осъзнала, че смъртта е част от живота, а не нещо лично.

Преместете се от огледалото

петък, септември 22nd, 2017

imagesУчител позволявал на учениците да живеят до него за ограничен период от време. След това трябвало да се погрижат за себе си.

Нов ученик попитал:

– Защо учителят се придържа към това правило?

– Учителят е огледало, което отразява света около теб и себе си. Когато видиш реалността, огледалото трябва да бъде премахнато, да не би поради вашето поклонение да се превърне в екран.

Разтревожил се за родителите си

понеделник, септември 18th, 2017

imagesЕдин ден учителката забеляза, че един от нейните ученици се е затворил в себе си и седи замислен.

– Нещо притеснява ли те?

– Моите родители, – отговори момчето. – Баща ми работи от сутрин до вечер, за да бъда нахранен и облечен, а също така да плаща и за обучение ми. През нощта той печели допълнителни пари, за да спести за колеж ми. Мама готви цял ден, чисти, пере, отива да пазарува, така че да нямам нужда от нищо.

– Тогава какво те тревожи?

– Страхувам се, че те ще се опитат да избягат.

Добро и зло

четвъртък, септември 14th, 2017

dobro-i-zlo-mudrye-pritchiИмал Гневът син. Името му било Зло.

Такъв сложен характер имал сина, че гневът трудно се справял с него.

Решил да ожени сина си за някоя добродетел. Та малко да се смекчи и в старостта да му бъде леко.

Похитил той Радостта и я оженил за Зло. Кратък бил този брак по неволя. От този съюз останало едно дете. Името му е Злорадство.

Вярно казват, че няма нищо общо между доброто и злото. И ако някога се случи, то добро няма да се получи.

На кого е по-добре да даваш

понеделник, септември 11th, 2017

10578Раби Зуся живееше много бедно, скромно и се отличаваше с безкористност. Той имаше един таен покровител, който незабелязано от време на време му пускаше по някоя монета.

Работите на този човек започнаха да вървят много добре и тогава той си помисли: „Ако този бедняк Зуся, може да направи толкова много за мен, защо да не отида при неговия учител, от него ще имам още по-голяма полза“.

Той веднага пренесе даренията си на раби Дов Беру в Мерерих, но на другия ден нещата в работата му започнаха да се влошават.

Нищо не разбираше, но отново отиде при раби Зуся, а той му обясни:

– Когато човек дава дарение на другите, без да прави разлика между тях, Бог също не прави разлика. Но ако човек стане предвидлив, Всевишният постъпва по същия начин.

Лъкът на ловеца

петък, септември 1st, 2017

imagesЕдин човек ловил диви зверове в пустинята. Видял, че авва Антоний  се шегувал с братята и се съблазнил. Старецът, желаейки да го увери, че понякога е нужно малко разслабване на братята, му казал:

– Сложи стрела  в лъка си и натегни.

Той направил така. Старецът пак му казал:

– Още го натегни.

И той още го натегнал. Старецът потретил:

– Още го натегни.

Ловецът му отговорил:

– Ако го натегна твърде много, ще го счупя.

Тогава авва Антоний му казал:

– Така е и с Божията работа. Ако прекалено много напрегнеш силите на братята, те скоро ще се отдръпнат от Божието дело. Необходимо е от време на време да ги поотпускам.

Вслушвайки се в това, ловецът бил силно засегнат и получил голяма полза от случилото се, си тръгнал.

Старата жена и младата ѝ душа

сряда, август 23rd, 2017

5-1-300x261Попитали една добра и мъдра старица:

– Бабо, ти си изживяла такъв труден живот, а душата ти е по-млада от всички нас. Къде се крие тайната за това?

– Всичко добро, което са ми направили, записвам в сърцето си, а лошото върху вода. Ако правех обратното, сърцето ми щеше да има ужасни белези, а така то е благоуханен рай.

Бог ни е дал две ценни способности: да помним и да забравяме. Когато ни е направено добро, признателността изисква да го помним, а когато ни правят зло, любовта ни подбужда да го забравим.