Тук няма нищо суперсложно и не се прилага някаво „суперсредство“.
Най-лесният начин за отстраняване на такова петно е като използвате обикновенно нишесте. Посипете нишестето върху петното и то обилно, но преди това добре намокрете мястото със студена вода.
Започва химична реакция, защото йодът е индикатор на нишестето.
Изчакайте, докато петното върху дрехата стане синкаво. Ако това се случи, тогава вече можете да изплакнете дрехата със студена вода. След това можете да поставите дрехата да се изпере заедно с другите дрехи в пералнята.
Нишестето можете да замените със пресни картофи. Обелете картоф и го разрежете на две. С тях търкайте петното от йод. Резултатът е същия и се постъпва по същия начин, както с нишестето. Когато петното изсветлее до синьо, дрехата се изплаква със студена вода.

Мислили ли сте някога, как да сложите врата и в същото време да спестите полезна площ, която се отнема, когато затваряте и отваряте вратата?

Днес това е възможно с технологията „плъзгащите се дворни порти“.

Какви са основните предимства на плъзгащите се врати?

На първо място, тези порти не заемат много място, тъй като те са като лист и не се разтварят.

Второ, те не се нуждаят от масивна основа.

Трето, портите работят добре в различни условия, независимо дали има сняг, кал или всичко е замръзнало.

И най-накрая, практически се елиминира рискът портата да се изкриви. Бърз монтаж, достъпна цена, удобство при експлоатацията, навярно това е добре дошло за всеки грижовен стопанин.

Американският химик Ерик Блок е успял да получи от лука в лабораторни условия летливо вещество, което предизвиква сълзите. Оказало, че това вещество е доста неустойчиво и то може да се отдели само, когато е замръзнало.
Веществото нарекли „лактриматор“, от латински lacrima – сълза.
Механизмът на въздействие на веществото върху окото на човека се заключава в това, че когато то попадне в течност, в случая течността на окото, то образува сярна киселина, която дразни очите.
За да не дразни окото, веществото предварително трябва да се разтвори в течност. Например, ако замаразите лука преди очистването му или сложите във вода лука и ножа, с който ще режете, няма нищо да подразни очите ви.
Ето ви и още един необичаен способ. Когато чистите или режете лук, дъвчете дъвка или бучка захар, резултатът е същия. Защо работи този начин и как спира лютенето, до сега никой не е могъл да обясни.

На теория четенето в легнало положение е вредно, не толкова заради очите, колкото за гръбначния стълб. Така четейки, се изкривява шията, гърдите се притискат, нарушава се правилното дишане и в мозъка попада по-малко кислород.
На практика всичко, което заплашва човек, който чете легнал, са болки в шията. Но това не се случва при всеки, защото структурата на телата ни са различни, Някой може след като е чел легнал да се мръщи от болка, а друг може дори да не почувства дискомфорт.
Ето ви и 3 правила, които е необходимо да се спазват при четене.
1. Между книгата и очите трябва да има разстояние от 25-30 сантиметра, това се отнася за всяка поза за четене.
2. Дали ще се лежи на гръб или корем е абсолютно безвредно. Но не бива да се лега на една страна, защото очите ще бъдат на различно разстояние от текста. Така те ще се напрягат и зрението ще се влошава.
3. Не четете в движещо се транспортно средство. Много е важно книгата при четене да се държи неподвижно. Ако книгата се тресе в автобуса, очите трябва постоянно да регулират фокуса. Така напрягайки се, след време зрението неминуемо ще отслабне.

Надземната част на иглика съдържа фенолни гликозиди, флавоноиди, сапонини, каротин, дъбилни вещества, витамин С, естери на салициловата киселина, етерично масло и други. Корените и коренищата имат подобно съдържание.
Използваемите части на растението са корените, коренището, цветовете и листата. Корените и коренището трябва да се берат преди да е настъпил цъфтежа през април и когато листата започват да жълтеят, през юни. По време на цъфтежа – март, май се берат листата.
Сапонините, които се съдържата в иглика имат отличен отхрачващ и откашлящ ефект. Билката се използва за лечение на грип, астма, коклюш. Корените се използват за облекчаване на възпалителни заболявания на пикочните пътища, трудно уриниране и подагра.
Листата на игликата служат за лечение на главоболие, отпадналост, липса на витамини С и А. Цветовете на игликата се използват за лечение на безсъние и нервност. Корените притежават отхрачващо и известно потогонно и диуретично действие. Засилват стомашната секреция и действат успокоително на нервната система.
Игликата се използва при всички видове кашлица и възпалителни процеси на дихателните пътища, при неврози. Цялата билка се използва при сърдечна слабост, бъбречни възпаления и шипове.
Вътрешно приложение на иглика: 1 супена лъжица корени от билката се вари в 500 мл вода около 10 минути. Пие се по 1 кафена чашка, 4 пъти преди хранене. Може да се подслади с мед.
От надземната част 2 супени лъжици се запарват с 500 мл вода. Пие се по същия начин.
При работа с игликата могат да се получат нежелани алергични реакции. Същото се наблюдава и в някои случаи при отглеждането и като декоративно растение в стаята.