Чувството за хумор помага много по-дълбоко да се разкрие личността на човека. Хуморът на големите фигури в света винаги носи своеобразен отенък.
Предлагам ви една история, която характеризира много добре една от най-интересните фигури през миналия век.
Патриарх Алексей поискал от Сталин разрешение за откриване на църква в Москва.
– Отваряйте, – казал Сталин. – Руските майки имат за кого да се помолят, за кого да поплачат.
Окуражен патриархът се осмелил да помоли за разрешение да се открие духовно учебно заведение.
Сталин разрешил да се отвори богословско училище, а когато станало въпрос за семинарията казал:
– Историята познава случаи, когато от духовната семинария са излизали добри революционери. И все пак, от тях голям полза няма. Ето вижте, аз съм учил в семинария и нищо добро не е излязло от това.

След дипломирането си Леонид Собинов известно време работел като помощник адвокат в офиса на известния адвокат Плевако.
Собинов често участвал в благотворителни концерти.
След един такъв концерт той получил за първи път лавров венец и го закачил в стаята си на стената.
Веднъж при него дошъл клиент. Докато Собинов му пишел някаква молба, човекът доста внимателно разглеждал венеца, закачен на стената, който бил украсен с червени ленти.
– Какво е това, – попитал накрая смутено той, – от последният ви клиент ли ви е останал?
Леонид Собинов е известен оперен певец, лириен тенор. Един от най-големите представители на руската класическа вокална школа.

Веднъж Бородин се връщал с приятел от домашна музикална вечер, в която и двамата участвали.
Бородин свирел на флейта, а приятелят му на цигулка.
Било доста късно, фенерите едва мъждукали.
Бородин бил се замислил за нещо и широко крачел напред, а неговия заспиващ приятел малко изостанал…
Изведнъж се чул странен и непознат шум, викът на Бородин накарал приятелят му да се разсъни…
– Ей, къде си? – извикал приятелят му, но никой не отговорил.
Бородин бил изчезнал….
Изплашеният младеж замръзнал, услушал се и след малко дочул звук на флейта…
Интересното било, че мелодията на флейтата идвала като че ли изпод земята.
Оказало се, че в тъмното Бородин се е препънал и паднал в една дълбока яма.
– Александр, всичко наред ли е с теб?
– извикал приятелят му отгоре.
– За сега не знам, – казал Бородин, – но слава Богу, изглежда флейтата е цяла!

Попитали Диоген за някакъв богаташ:
– Този и този богат човек ли е?
– Не знам, – отговорил Диоген. – Зная, че има само много пари.
– Значи е богат!
– Да бъдеш богат и да имаш много пари не е едно и също нещо, – казал Диоген. – Истински богат е този, който е доволен от това, което има. Този, който се старае да има повее от това, което има е по-беден от този, който няма нищо, но е доволен от своята съдба.

Един баскетболист, очевидно неуспял в спорта, открил в себе си „литературен“ талант.
Своите творения той изпратил на Бернард Шоу за оценка.
Отговорът бил образен и убедителен:
„Когато прочетох съчиненията ви, разбрах, защо не сте станали добър баскетболист. Работата е там, че вие не умеете на време да хвърлите топката в коша“.