Много е трудно да се съсредоточи вниманието на първокласник. Преди да го обвинявате в разсеяност и губене на интерес към ученето, прегледайте режима му.

Причина за това може да е банална умора, прекомерно натоварване, не балансирана диета или твърде богато въображение.

Но ако не е в това проблема, заемете се да създадете нужната атмосфера, за концентрация на вниманието.

По възможност оборудвайте стая или някой ъгъл за първокласника.

Когато учи му осигурете тишина.

Научете детето да планира времето си.

След няколко седмици детето ви бързо ще се концентрира върху уроците, защото ще знае, че след това ще се занимава с нещо, което много обича и харесва.

И най-важното е да има похвала, обич и насърчение.

Известният дресьор на животни Дуров казва, че добри резултати се получават с добро отношение и поощрение. Т

Това се отнася не само за животните, но и за хората.

Двама възрастни мъже седят в парка и разговарят.

– Помниш ли, – пита единия от тях, – като деца тичахме, играехме и всички бяхме заедно в парка? Дори някой да се разболееше и майка му да не го пускаше, пак се измъкваше от къщи и идваше да играе с нас. Е, ожулвахме по някое коляно, издрасквахме се по къпинаците, но беше весело.

– А сега какво? – засмя се другият и махна с ръка. – Вървят предпазливо, за да не си изтърват и счупят смартфоните. Забили глава в джобния си компютър и не забелязват какво става край тях.

– Повечето от тях дори не излизат на вън, заробили са се в някакъв си „чат“.

– За това са толкова бледи и често боледуват, – въздъхна вторият.

Американски учени са установили, че домашните любимци защитават децата от различни заболявания.

Учените събрали група от 400 деца. На родителите им било поръчано да водят дневник за самочувствието на участващите в експеримента деца за дълъг период от време.

Експертите анализирали резултатите и заключили, че децата, в чийто семейства отглеждат домашни любимци, са по-малко податливи на заболявания на дихателните пътища.

Според учените, редовният контакт с домашните любимци подобрява имунната система на децата.

Знанието за това как и какво детето може да възприеме на определена възраст, помага на родителите, да разбират поведението му не е от височината на тяхното възприятие, а от реалистична позиция.

Това предпазва родителите от суровите, негативни, и погрешни заключение, че тяхното дете е непослушно, капризно и вечно проявяващо инат.

Например, вие сте заета, готвите каша на детето си, а то седи до вас, дърпа ви за полата и настоява:

– Аз искам да ям! Искам да ям!

Вие обяснявате:

– Само още две минути и всичко ще бъде готово.

Но детето настоява отново:

– Искам да ям! Мамо, искам да ям!

Вашите нерви не издържат и вие категорично му заявявате:

– Казах ти 10 пъти: „Почакай 2 минути“.

В такива минути в главата ви преминават мисли, че детето ви е нетърпеливо, упорито, мисли само за себе си и не иска да чуе какво му говорите.

В действителност, детето ви е в такава възраст, вероятно от 1 до 6 години, когато абстрактните понятия като „може би“, „някой ден“, „вероятно“, „после“, „почакай“ не е способно още да възприеме. То живее на принципа „тук и сега“.

„Децата имат своите възрастови характеристики“, тази фраза е ключът към ефективно обучение и взаимодействие с детето!

Красимир бе още малък. Той посещаваше групата за предучилищна възраст в детската градина.

Неговият по-голям братовчед го бе запалил по компютрите и въпреки че беше толкова малък, той вече доста добре се ориентираше във виртуалното пространство.

Веднъж Красимир попита майка си:

– Мамо, вярно ли е, че когато деинсталират програмите, те попадат на Небето. Там ги слагат на един много голям компютър, който никога неспира и не закъсва.