Пастор ремонтирал оградата си. Съседското момче седяло наблизо и внимателно го наблюдавало.

Пасторът попитал съседчето:

– Навярно искаш да ми помогнеш?

– Не.

– Може би искаш да гледаш  как се ремонтира ограда и да се научиш, как се прави това?

– Не.

– А какво ти е необходимо тогава?

– Искам да чуя, какво казва пастор, когато удари с чука по пръстите си …..

Казват, че очите на човек се огледало на душата му.

Децата не са видели много в този живот и не всичко знаят.

Но ако погледнете в техните очи, ще почувствате, че цялата истина, горчивина, красота, чудеса и тайните на Вселената са концентрирани именно в тях.

Детски очи са толкова очарователни, изненадващи, поразителни ….

Малката Даниела дочу майка си да казва:

– Днес мама има рожден ден.

– О, – каза си Даниела, – баба имала рожден ден. Чудесно, трябва непременно да я поздравя.

Момиченцето изтича при рожденичката и на един дъх каза:

– Скъпа бабо, честит рожден ден, желая ти здраве, радост, щастие и Небесното Царство!

– Амин, – само това можа да каже шокираната баба…

Майката на Кирил много се ядоса, когато разбра, че синът ѝ е бъркал в шкафа без разрешение.

Тя извика сина си, погледна го строго и му каза:

– Кириле, в шкафа имаше две парчета торта, а сега е само едно. Можеш ли да ми обясниш какъв дял имаш ти в тази работа?

– Разбира се, – усмихна се предпазливо Кирил. – Беше тъмно и аз не видях второто парче.

Когато детето за първи път разбере, че родителите му не са всезнаещи, че в преценките си не винаги са мъдри, че не при всички случаи мислят правилно и присъдите им не са справедливи, неговият свят изведнъж се сгромолясва.

Довчерашните им „богове“ падат и сигурността му изчезва. И това падане е с трясък, невъзвратимо.

За детето е непосилно отново да ги издигне. Те вече нямат същия блясък.

Светът на детето не може да си възвърне предишната цялост, а това е толкова мъчително.

Тогава се ражда бунта в сърцето му.