Един любознателен ученик бил силно депресиран, защото учителите постоянно го критикували.
– Дай ухо на критиката, – посъветвал го един възрастен човек. – Тя ще ти разкрие това, което скриват от теб приятелите ти.
След това добавил:
– Критиката не трябва да те угнетява. В чест на критиците паметници не се издигат. Но такива са били построени за хора, които са се вслушали в „хапливите думи“ и са променили нещо в себе си и в живота.
Лесно е да се критикува, но трудно е да се поправиш, особено ако думите са справедливи и болезнено засягат сърцето.

Любовта трябва да се изпитва. Тя се променя. Може би не разбираш какво искам да ти кажа?

Любовта от типа на физическото увлечение: „Той е толкова красив, тя е чудесна“ – може да изчезне.

Щом нещо не върви както трябва, този вид любов може да излети през прозореца. Но от друга страна, истинската любов се самообогатява. Тя преминава през проверки и става по-силна. Любовта се доказва с действия, не само с думи.

Когато тя казва:

– Как можеш да ме питаш дали те обичам? Погледни всички онези неща, които съм направила задно с теб. Как би нарекъл всичко това?

Този вид любов, който осъзнаваш, че имаш чрез живота, който сте си създали заедно с любимия, е траен.

Едни и същи неща в живота могат да бъдат добри или лоши в зависимост от това какво правим с тях, как действаме с нашата свободна воля. Словото може да благославя или да проклина. Парите могат да помагат, но могат и да разрушават. Наукта може да  лекува, но може и да убива.

Дори природата работи за нас или против нас. Ето, огънят може да топли, но може и да изгаря. Водата може да подържа живота, но може и да го удави в наводнение.

Никъде в историята на Сътворението, не намираме думата „лош“. Бог не е създал лоши неща.

Това означава ли, че Бог ги е оставил на нас?

Може би, понякога Бог свива юмрук и казва:

– О, не прави това, ще попаднеш в беда.

Тогава може би ще попиташ:

– Защо Бог не се намесва? Защо не премахне злото и не наблегне на доброто?

В самото начало Бог каза:

– Ще поставя този свят в ръцете ти. Ако ръководя всичко, тогава ти нищо не ръководиш.

Затова бяхме създадени с късче божественост в нас, но и с нещо наречно „свободна воля“. Бог ни наблюдава всеки ден и с любов ни моли да правим правилните неща.

Разхождах се навън и осъзнах нещо много интересно. Не съм нито по-добра, нито по-умна, но нещо хубаво ме спохожда от време на време.

Би трябвали да се засрамя от мисълта, че знам всичко. Дори и да съм наясно с много неща в този свят, аз се чувствам изгубена в него.

Толкова много  хора изпитват болка, независимо от това колко са умни и талантливи. Те плачат, тъгуват и са наранени. Но вместо да гледат надолу към реалноста, те вдигат поглед нагоре, накъдето би трябвало да гледа всеки.

Когато светът утихне, всички ние искаме едни и същи неща: уют, любов и спокойно сърце.

Когато умреш, някой ще си спомни ли за теб?

Дали заради това се стремим така упорито да оставим следа след себе си?

Да бъдеш известен! Помисли си, в какво важно нещо се е превърнала знаменитостта! Пеем, излагаме на показ най-пикантните си тайни, отслабваме, ядем насекоми, дори убиваме хора, за да станем прочути.

Хората излагат най-съкровените си тайни в публични уеб страници. В спалните са монтирани фотоапарати и камери. Все едно, че викаме:

– Забележи ме! Помни ме!

Но въпреки всичко този извесността не продължава дълго. Имената бързо избледняват и в хода на времето биват забравени.