Христос се е родил в пещера, а християнството в катакомбите. И в двата случая имаме парадокс. Усещане за нещо презряно и в същото време вдъхващо страх.

От една страна пещерата е само място, в която могат да бъдат изхвърлени изгнаници, като боклук, но същевременно тя е скрила нещо ценно в себе си. А тираните търсят съкровището.

В известен смисъл „изгнаниците“ са в пещерата, ханджията не ги е запомнил, но царя не може да ги забрави.

Такъв парадокс се забелязва и с раната църква. Тя е била важна, но е изглеждала незначителна. От друга страна е била непоносима, защото е обявила война.

Тя е излязла на земята, за даунищожи езичеството. Не се е опитала да разруши творението от злато и мрамор, но е планирала един свят без него.

Трябва ли да помагаме на тези, които не са ни помолили? Не, разбира се. В противен случай, ние никога не бихме били в състояние да помогнем на гладуващите деца в Индия, на угнетените народите на Африка или на бедните и потиснатите, където и да са те. Тогава, всяка хуманитарната програма би била напразно и всяка благотворителност забранена.
Трябва ли да чакаме съседа отчаян да ни се обадите или коя да е нация да започне да моли за помощ и едва тогава да направим това, което е несъмнено правилно?
Виждате, че самият въпрос съдържа отговора. Ако мислите, че нещо е правилно, направете го. Но не забравяйте при вземане на решение какво е „правилно“ и кое „погрешно „.
Всяко нещо е правилно или погрешно според това, което вие считате така. Но нищо не е правилно или погрешно в своята същност.
Как е възможно това?
“ Правилно “ или “ погрешно“ не е вътрешно качество, а субективна оценка на персонална система от ценности. Именно чрез своите субективни оценки вие създавате своите лични ценности и определяте, кои сте и според тях действате.
Светът е такъв, какъвто е. Ако той беше съвършен, твоето място в него би било невъзможно. Кариерата на адвоката би приключила, ако няма съдебни спорове. Нямаше да има нужда от лекари, ако болестите изчезнеха. Философите биха изчезнали, ако нямаше повече въпроси, които да си задаваме…..

Разбира се, всеки има право на избор.
Вместо да си мислите: „Защо се омъжих за този човек?“, по-добре се помолете или благодарете на Бога, че ви е събрал с него.
Не казвайте, че това е невъзможно!
Просто седнете и запишете всичките добри неща, който той или тя правят за вас и децата и как се примирява с вашите недостатъци.
Никога не забравяйте, че Бог ви изпраща несгоди в живота, за да ви направи по-добри и за да укрепи вярата ви, а не за да ви разведе.
Не гледайте, че около вас се развеждат, не слушайте съветите им, по-добре погледнете последствията, които са ги сполетели след развода.
Зная, че винаги има изключение от правилото.
Имам познати, които имаха напълно законно основание да се разведат, но те се опитваха да направят всичко възможно, за да съхранят брака си, докато не се изчерпеха всички възможности.
Надявам се, че ако се появи някаква мисъл за развод в главата ви, даже и да не се отнесете към нея сериозно, вие ще я гоните и няма да позволите на злото да ви измами.
Нека Бог ви даде дълги съпружески години, изпълнени с добри мисли, вяра и много  любов. Бъдете пример за децата си и за всички около вас. И всичко това нека да бъде за прослава на Бога!

Те дойдоха с Яков, всеки със собственото си семейство. Въпреки, че всеки един от тях имаше свое семейство, те все пак се събраха около Яков.
Взети заедно, те представляват едно могъщо дърво, където всеки е отделен клон, в основата на собственото си семейство.
Всички те са деца на Яков, но те вече имат и свои деца. Този семеен дух, който вдъхновява всеки син да създаде свой ​​собствен дом, като клон на бащиния си дом и който дава възможност на всеки баща да продължи и в своите деца, и децата на децата, установява тясна, неразривна връзка, която свързва родители с деца и деца с родителите си.
Това е духът източник на вечното благоденствие на Израел. Това е тайната на безсмъртието на еврейския народ.

Веднъж тя леко плесна малкото си момиченце по дупето и му направи забележка, за нещо, което детето беше направило.

Малката сбърчи носле и се разплака. Майката погледна дъщеря си и за да успокои каза:

– Всичко е наред, прощавам ти!

Детето все още подсмърчайки, вдигна глава и погледна майка си. Впери поглед в нея и каза:

– На думи ми прощаваш, но очите ти говорят друго.

Какво невероятно прозрение! Това може да усети и изрази само едно дете толкова ясно.

Прошката не е само израз, съчетание от думи, тя трябва да извира от сърцето.