Бях нещастна, защото мислех, че другите ми причиняват това или онова, че не правят за мен всичко, което очаквах от тях.

Обвинявах съпруга си, децата, колегите, приятелите, близките, ….. за състоянието, в което се намирах.

Мислех си, че ако те бяха по-чувствителни към нуждите ми, ако ми помагаха, ако ме изслушваха, ако не ме осъждаха, без да знаят причината, поради която съм постъпила така, ….щях да бъда по-радостна и щастлива.

Накрая разбрах, че ако аз имам правило отношение към нещата, нищо не може да ми попречи, за да бъда щастлива.

Само промяната в мисленето ме води към щастие и удовлетворение.

Случаят е достоен за трилър.
Това се случило в Холмс, щата Мисисипи.
Местният следовател Декстер Ховарт получил съобщение, от медицинската сестра в болницата, за смъртта на 78 годишния Волтер Уилямс. Ховърт сам отишъл в болницата и констатирал смъртта.
Човекът нямал пулс. Бил мъртъв.
След като оформил документите следователят сложил починалия в торба за трупове и го закарал в моргата.
Тогава станало нещо странно. Признатия за умрял мъж се разшавал. Закарали го в залата за балсамиране и „умрелият“ издърпал крака си. Извикали лекар, който установил, че мъжът има пулс и го хоспитализирали.
Всички в болницата били шокирани. Роднините били веднага уведомени за настъпилата промяна. Те казали, че това е чудо и че изглежда времето му да умре още не е дошло.
Лекарите не се ангажирали да съдят за причините при инцидента, но следователят смята, че връщането на Уилямс към живота може да е осъществил дефибрилатор, устройство, използвано в медицината за електроимпулсна терпия при нарушение на сърдечния ритъм.

Колко е трудно и разочароващо да се живее в днешното общество.
Където скромността е обект на подигравки.
Религията се смята за изостаналост от живота.
А срамежливостта и стеснителността се приема за неувереност в собствените сили.

Глупаво е да се казва за животните, че са „зверове“ или „хищни животни“. Понякога те са страшни, но са много по-истински от хората.
Какво разбираш под „много по-истински“?
Виж, кое да е животно котка, куче, птица или някое голямо красиво животно в зоологическата градина, като пума или жираф!
И ще разбереш, че те са истински.
Няма животно, което да се смущава и да не знае какво да прави или как да се държи.
Те не те ласкаят, не искат да ти направят по-голямо впечатление. Няма нищо показно в тях.
Каквито са, такива са, като камъни и цветя или като звездите на небето.
Разбираш ли това?

Какво забелязвате?

На две от снимките се излъчва жизнерадост, любов, радост от споделянето……

А на другите две, нещо се е загубило…. Усещате ли в тях щастливото и безгрижно детство?

Да, технологиите и техниката ни улесняват, но губим човешкото у себе си. Забравяме да общуваме помежду си.  А това засяга и децата, отчуждава ги от семейството, приятелите. Отдалечава ги от истинските ценности.

Накъде сме тръгнали? Не трябва ли да се върнем назад, за да намерим това, което сме загубили? ….Или така ни е по-добре – самотни, зомбирани и не осъзнаващи какви сме.