Поискала младостта да мине по-настрани от старостта.

За да остане такава, каквато е.

Така се опитвала…

И инак ….

Но само път за това не намерила.

Метафора за „обличането със сила”, показва, че учениците на Исус Христос преди деня на Петдесетница са все още са уязвими, немощни, както всички останали хора. А битката с врага на неверието и  благовестяването на Словото за възкръсналия Христос са доста сериозни дела.

„Сее се в немощ, възкръсва в сила”.

Това „обличане със сила” не става от човека, а „отгоре“, от Бога.

„Силата свише” не се изразява само в припомняне на библейските истории и в емоционални възгласи, а в реални постъпки, дръзновение и самопожертвувателност.

Това изпълване, премахва влиянието на греха. Силата на греха не се побеждава със спазване на правила и норми на поведение, няма значение колко са религиозни или църковни.

Човек съгрешава, когато върши неугодни дела на Бога. Победата над греха става чрез покаяние и израстване чрез Святия Дух.

За какво се дава тази „сила свише“? Заради едно единствено нещо. Да бъдем свидетели за Бога в семейството си, на работното място, в етноса си и „до края на земята”.

Морето също рисува. То е художник. Рисува на пясъка всеки ден, всеки час и в същото време никога не се повтаря. Всеки рисунък е напълно различен и в него е приложена специфична техника.

Ако се вгледате внимателно, ще видите, че то рисува своя автопортрет. Изтрива и пак рисува.

Такива са мъките на творчеството.

А след това ти вървиш по брега и оставяш на тези тънко изпипани произведения своите следи. Изглежда на морето това не му харесва.

В края на краищата хората по природа са варвари, а морето е естет. Мърмори, залива ви с вълните си и отново се заема с работата си …

Хората са като книгите и ние ги четем. Кой за месец, кой за два, за друг ни трябва цяла година, за да го разберем, а за някои не ни е дадено да ги прочетем никога.

Има такива, които прочитаме и оставяме на рафта и рядко издухваме от тях прахта. В сърцето си пазим …. какво толкова? Просто не ние интересно да ги прочитаме втори път.

Има хора поеми и хора романи. Стихове или проза, всеки сам избира.

А може за вас да е още рано и ви е нужно само да разлистите поредното списание?!

Скъпи и безполезни продукти, знаем за тях, но въпреки това ги купуваме. Негодна за консумация храна, ненадеждни телевизори и всякаква техника, но си ги набавяме и трупаме в домовете си.

Постоянно критикуваме рекламите, не не отвръщаме поглед, когато се рекламира нещо.

Някои от нас изявяват, че са отвратени от сапунените сериали, но всяка вечер, когато никой не ги следи, очакват с нетърпение продължението им.

Не сме гладни, но се тъпчем със всякакви полуфабрикати и храни от заведения за бързо хранене.

Какво става с нас?