Изсичането на тропическите гори може да доведе до 50% увеличаване на заболяваемостта от малария. До това са достигнали учените от САЩ, които са анализирали международните данни за 2006г. в 54 района на Бразилия в басейна на Амазонка и сателитните снимки, които отразяват мащабното изсичане на горите.
Обезлесяването е един от първоначалните екологични фактори, които могат да предизвикат епидемия от малария. Откритите пространства и частичното осветяване на басейна, вследствие от изсичането на горите, е идеална среда за размножение на маларийния комар.
Anopheles darlingi обитава бреговете на Амазонка. Той може скоро да измести другите комари, които не са толкова активни при пренасянето на паразити.
Трябва да се отбележи, че при незначително намаляване на площта на горите, може да има трайни последствия. Статистиката показва, че при изсичане на 40% от дърветата, заболяваемостта от малария се увеличава с 4 %. В интервала 1907 –  2006 г. в бразилската долина на Амазонка са заболели 500 000 човека. Изследвания район е типичен за зоната на тропическите гори, така че резултатите могат да бъдат характерни и за други страни.
Подобно изследване е проведено преди няколко години в перуанската област на Амазонка. Оказало се, че броя на ухапаните се е увеличил 278 пъти след изсичането.

Съществуват бактерии, които са способни да ускорят до 40% растежа на дърветата. Разкриването на механизма води до култивирането на определен вид дървета, както  за биотопливо така и за химическа суровина. Декодирането на полезните бактерии не само ще помогне за осигоряване на гориво на бъдещето, но ще способства за по-ефективното производство на хранителни култури.
Изследователите са открили удивителеният ефект, който тези бактерии оказват на дърветата. Те са успели да намерят няколко вида микроби, които дават мощен тласък на развитието на растението гостоприемник.
Бактериите живеещи в корена на тополата бързо извличат необходимото от това съседство и не се задържат дълго там.
Новият вид дървета под въздействието на откритите „помощници“ ще могат да се отглеждат на непригодни площи, бедни на хранителни вещества, вода и други. Разбирайки как действат тези бактерии може да се стимулира взаимодействието им с дърветата.
Учените са забелязали, че бактериите притежават гени, които дават приемущество на растенията да виреят при недостиг на вещества, при засушаване, повишават устойчивостта им, дори им помагат да растат в токсична среда. Индетифицирани са и гени, които създават агенти защитаващи растенията от гъбични и бактериални инфекции.
Откритите гени произвеждат вещества, необходими за дърветата, които те сами не могат да синтезират. Така наречените фитохормони подпомагат растежа на дървото. Забелязали са , че благодарение на гените, бактериите усвояват необходимите вещества, в това число и захарта, която се отделя от корените на тополата.
Симбиозата между дървета и бактерии е от полза и за двете страни. Например синтеза на фитохормони е в пряка зависимост от подаването на захар от растението гостоприемник.

Един поляк през 70-те години на миналия век много пътешествал. Голяма част от времето си е употребил за намиране на кокосова перла. Такава, която рядко се появява  вътре в кокосовия орех.
Бях много изненадана, когато разбрах, че такива перли съществуват и по нищо не се различават от обикновените.
Преди няколко века холандския ботаник Румпфий е писал за перли от растителен произход, но тогава никой не му е повярвал. Много по-късно един австрийски ботаник  е потвърдил съществуването на кокосови перли.
Те много рядко се образуват в средата на кокосовото мляко и представляват твърдо кръгло образование, понякога с формата на круша, почти изцяло съдържащо калциев карбонат. Достига размерите на череша. Те се срещат много рядко и затова жителите на тихоокеанските острови им приписват целебни свойства. Бижутерите ги оценяват много скъпо.
Как става образуването на тези перли за сега не е известно.Просто се появяват три отверстия. Зародиша на такъв орех е възпрепятстван от тях и не може да порасте. Накрая умира. Тогава около  него започват да се отлагат по твърди слоеве от варовик, така ден след ден се образува перлата. Такива орехи се наричат :слепи“.
Въпреки това, холандския учен Райе твърди, че кокосовите перли са фантастика. Изследвал е повече от 70 екземпляри на кокосови перли съхраняващи се в различни музеи. Той смята, че всички те са от черупката на мида.
Кой е прав не знам, но перлите съществуват.

Немски учени са успели да разработят нова технология позволяваща да се запомнят масиви с особено секретни данни не в компютър, а в биологичен „склад“ – растение.
В основата на технологията е залегнала „химическа азбука“ с помощта, на която данните могат да се представят или разпознаят. В даденият случай информацията не се кодира в елементите на интегрална схема, а в молекули.
За да се създаде „биопамет“ достатъчно е да се инжектират гени в растение или органите на животно, които стават носители на секретната информация. Обратно, за да се разшифроват данните, ни е нужна микроскопична проба, съдържаща молекули, в които е инжектирана информацията.

С помощта на специален химически ключ, известен само на шифровчика, започва реакция наречена полимераза, която позволява да се създадат толкова копия на молекулите, колкото са необходими за анализ.
Фокуса на този сложен способ за защита, не е с цел да се предпази собственика от проникване в базата данни, а по-скоро да се ограничи манипулирането с тези данни.