Налагало ли ти се е да храниш някой капризен домашен любимец? Това ще ти изглежда като незначителен проблем в сравнение на онова, което сега ще узнаеш.
Качулатите захарни птици в Южна Африка ядат единствено насекоми, които живеят върху храста протея. Това е изключително рядко растение, което вирее единствено в южните кътчета на Африка.
Та тези пернати педанти пият само нектар от протея. Всяка птица си има свои собствени храсти, които охранява ревниво от нападението на съперниците.

Специалисти от Института по екология в Холандия забелязали, че при насекомите съществува своеобразна пощенска служба, където ролята на пощенска кутия играе почвата, а ролята на пощальоните – растенията. Насекомите остават в почвата химически съобщения, за да предупредят другите, че „хранилката“ вече е заета. Тези писма се доставят в следващото поколение на растенията.
В природата, различни видове насекоми се конкурират помежду си за храна. Например личинките на бръмбар ядат корените на растението, а гъсениците листата му. Но ако те почнат да го правят едновременно, те ще гладуват, защото растението няма да може да осигури храна за всички тях.
Преди учените са изяснили, как до насекомите идва информация за това, че това растение е вече запазено за храна. Когато подземните индивиди гризят корените на растението, по неговите листа се придвижват специфични летливи съединения, които съобщават на надземните гости, че трябва да си потърсят друга „столова“. В новото проучване, изследователите са открили, че тези съобщения са предавани от поколение на поколение. Оказало се, че новото поколение растения изпиват жизненодеятелните следи, оставени от насекомите и предават посланието на новите надземни насекоми.
Според изследователите, главната роля в цялата тази „пощенска“ система принадлежи на гъбички. В зависимост от съседите техния видов състав се изменял. Почвените гъби  вероятно влияят на растението, като го кара да произвеждат определени веществени сигнали. В близко време еколозите ще определят какво е това вещество и по какви канали се предават съобщенията.

Властите в Източна Виктория Австралия предупреждават жителите за потенциална опасност от падане на борови шишарки.
Масата на една отделна шишарка с размери на диня може да достигне до 10 килограма.
Този вид борове, даващи такива шишарки, достигат височина 50 метра. Срещат се в субтропичните гори на тихоокеанското крайбрежие на Австралия.
Размерите на шишарките им на дължина достигат 20 см. Този вид борови дървета са успешно засадени в Сочи.
Падането на такава шишарка върху главата не е свързана с приятни усещания.

Често се среща в разгара на лятото по ливадите, в храстите, в долините край реките. Ригана е известен много отдавна. Често го изтръгват с корените, което е строго забранено. Събират се цъфтящи стъбла с дължина 20-30 см, не се късат, а се отрязват с нож. Сушат се под навеси или в тавански помещения.
Запарка от тази билка се използва за изпотяване и отхрачващо действие при простудни заболявания, а също и при катар на горна дихателна инфекция, за подобряване на апетита и храносмилането.
Ригана има успокояващ ефект върху централната нервна система. Помага много срещу безсъние.
Извлек от риган действа антимикробно, противовъзпалително и обезболяващо действие при ожулвания. С екстракт от тази билка се промиват рани и се добавя във вана за премахване на сърбящи обриви и екземи., и Диос
В народната медицина, лечебни свойства на риган са известни от времето на Аристотел и Демокрит. Тази билка е използвана при простудни заболявания, хипертония, епилепсия, заболявания на стомаха и червата, повишена сексуална възбудимост, забавена менструация, заболявания на черния дроб и жлъчния мехур, както и като успокоително и сънотворно средство.

Плодът киви бил получен в началото на 20 век от новозеландския градинар Александър Елисън от китайската  дървовидна лиана Актинидия. Той оправдал всички надежди на своя създател и днес този плод помага на хората в борбата им с много болести.
Първото название на този плод е „китайско цариградско грозде“, но когато новозеландците решили да експортират киви в САЩ,,  това название не било приемливо, заради бушуващата Студена война и високите данъци върху плода. Находчивите търговци решили да го преименуват на „киви“.
Днес киви се отглежда в Нова Зеландия, Франция, Италия, САЩ, Чили, Китай и други страни с топъл климат. Дори се експериментира отглеждането на киви в Кавказ.
Узрелите плодове от киви имат овална форма. Покрити са от кафява кожица с фин пух. Месото на плода е ярко смарагдово с множество черни семенца, които заобикалят светло-зелена сърцевина. Плодът от киви тежи 100 грама, а миризмата му е комплект от аромати на ягода, лимон и банан. Неузрелите плодове са твърди на пипане и узряват в течение на няколко дни.
Киви се използва при лечението на стомаха и червата, както и да снижава нервната възбудимост. Съдържа много калий, за това го препоръчват при лечение на тромбози, хипертония и други сърдечно-съдови заболявания.
Плодът от киви нормализира работата на стомаха, отслабва симптомите на недостиг на йод, има антиоксидантно и антимикробно действие. В допълнение този плод има антитуморни свойства, подобрява усвояването на протеините, допринася за бързото възстановяване на физическите сили и повишава работоспособността.
Киви опъва, овлажнява и подмладява кожата, възтановява тонуса и еластичността ѝ, почиства порите и изглажда бръчките. За това се използва за приготвяне на кремове в козметиката.
Доказано е, че ако се яде по 3 киви на ден, след 4 седмици холестерола в кръвта ви ще намалее с 15%, а вероятността за образуване на кръвни съсиреци намалява с 18%.