Ако се вгледате в състава на много енергийни напитки, ще намерите в списъка на съставките им гуарана.
Според легендата, този необичаен плод е израснал от окото на убито момче. Гуарана наистина прилича на кървясала очна ябълка. Тя се използва също и като афродизиак, обикновено под формата на напитка с ядки и яйца на птици.
Европейски мисионери от 17-ти век забелязали в Бразилия, че местните жители използват плодовете, които не само им дават енергия, но също така допринасят в продължение на много дни човек да не яде.
Гуарана е станал колониален продаваем продукт, за който се твърди, че предпазва от заболявания, но в големи количества предизвиква безсъние. Кофеинът в гуарана се различава от кофеина в кафето.
Гуарана съдържа химични елементи, наречени танини, които предизвикват по- продължителен ефект, отколкото кофеин от други източници.
В продължение на много векове, плодовете на гуарана се смилали на прах и се пушели за дълъг период от време. Напитката от гуарана се предавала от ръка на ръка в съд по време на официални събития и срещи, и се пие глътка от нея, което много се различават от съвременния навик пиене „на един дъх“.

Растения с ген от мишка ще помогнат да се рециклират токсични вещества след сондажни и минни операции. Мишият ген произвежда антитела спрямо бензопирена. Това е устойчиво химическо съединение с висока токсичност. То е вторичен продукт в водата на мината, която се изпомпва на повърхността.
В момента проблемът за бензопирена е решен така: в затворените зони е направено изкуствено езеро, което е изолирано от почвата, запълват го с почва и засаждат растителност.
Най- замърсената почва се отстранява от циркулацията и се очаква да се създаде растение, което ще се изхвърлят бензопирен и да я очистите.
Учените вече са открили растение, което е подходящо за генно имплантиране от животни. Това  са тефрозерис и редица водни растения. Този процес е много дълъг. Учените са създали генна конструкция за имплантиране гена на мишката, след това ще направят синтез, процес на оптимизация, така че растението да не познае чуждия ген и да не го изключи.
Растението с миши ген придобива способността да абсорбира токсичен химичен елемент, разтворен във водна среда, което е изключително важно за пречистване на водата в наводнената каменовъглена мина в Кузбас. Предполага се, че такива растения ще бъдат засадени в затворени санитарни зони в близост до производствения процес, където бензопирен е страничен продукт.

Това 3200 годишно дърво и то е толкова голямо, че до скоро не е могло да се снима в цял размер.
„Президентът“ е гигантска секвоя висока 247 фута на височина и съдържа 45 хиляди кубически фута в обема си.
Стволът е широк 27 фута и неговите могъщи клони съдържат около 2 милиарда игли повече отколкото всяко друго дърво на планетата. Освен това „Президентът“ добавя един кубичен метър дървесина всяка година,  което го прави едно от най-бързо растящите дървета в света.
Гигантски секвои съществуват само на едно място. Това е западния склон на Сиера Невада в Калифорния, тя се намира на 5000-8000 м над морското равнище.
Фотографи от National Geographic заедно с учени от местния парк са първите, които са фотографирали дървото в цял ръст. Наложило се е да се използват система от макари, лостове, винтови набивания, за да се раздел дървото на сегменти.
След 32 дни работа, съчетавайки 126 отделни снимки фотографите успели да създадат завладяващ портрет на това уникално дърво.

След няколко години по рафтовете на магазините ще има супер плодове. Те ще бъдат с повишено съдържание на антиоксиданти, особено зеаксантин – вещество, необходими за защита на очите от слънчевата радиация.
Зеленчуци го произвеждат в големи количества в листата за защита от въздействието на ярка светлина.
Елизабет Ломбардия от университета в Колорадо разказва, че новото поколение зеленчуци е предназначено за отглеждане на такива в космическата станция, но същата технология може да се прилага и на Земята.
Засега космическите технологии са били тествани в зелените листни зеленчуци, тъй като те най-лесно да растат на закрито и ежедневно са изложени на ярка светлина.

Растенията не притежават мозък, но това не означава, че те нямат алтернативни форми на „разум“.
Според едно скорошно проучване, проведено над берберис, декоративен бодлив храст и паразитите, които живеят върху него, се установило, че някои растения имат нещо като памет и дори могат да изчисляват рисковете.
Берберисът често има проблеми с паразитите, плодовите мухи снасят яйцата си в плодовете му. Личинката се развива, като се храни от плода.
Растението може да спре развитието на семената си, за да се запази. Ботаниците наричат това поведение селективен аборт, така бербериса се пази от плодовите мухи.
За да не могат ларвите да нападат вторите семена, растението, изхвърля заразените семена и личинките загиват. Семената на заразения плод не винаги се изхвърля от растението, това зависи от броя на семената, които се намират вътре. Ако в заразеният плода има две семена, вероятността да бъдат изхвърлени е 75 %. Ако в заразеният плода има едно семе, растението се освобождава от него в 5% от случаите.
Ако берберис изхвърля всичките си заразени семена, ще загуби твърде много, създава се впечатление, че личинките могат да умрат и по друг начин.
Такова поведение е било изненадващо за учените. Изглеждало сякаш растението може само да прецени рисковете и да вземе най-доброто решение за семената си във всеки конкретен случай.
Стратегията наблюдавана при берберис е първото екологично доказателство за такова сложно поведение при растенията. То показва, че растенията имат структурна памет, която може да разбере разликата между вътрешни и външни условия и че могат да разчетат рисковете.