На 1 януари тази година отбелязваме 10 години единна европейска валута. За юбилея тя не е в най-добрата си форма. Финансовата криза постави под въпрос бъдещето ѝ. Някои анализатори твърдят, че въвеждането на еврото не е най-успешният експеримент.

По улиците на Берлин, Париж, Мадрид и Рим еврото не се посреща така въодушевено, както преди 10 години. За някой то си остава символ на мира и просперитета в Европа, но за повечето единната европейска валута е свързана с по-високи цени и несигурност в бъдещето.

Преди 10 години еврото се въведе със гръмки обещания, за стабилни цени, за отсъствие на загуби при обмени операции, за улесняване на туристическите пътувания….

Рожденият ден на еврото бе развален от неканената финансова криза.

Еврото, което трябваше да стане реално въплъщение на европейската интеграция, стана символ на кризата с външни дългове и редица икономически неуредици. Финансовите проблеми на Гърция и Португалия са тежко бреме за тези, който живеят в рамките на възможностите си. Германци, французи и италианци с носталгия си спомнят за марката, франка и лирата.

В дейсвителност еврото празнува 13 години от съществуването си, но именно на 1 януари 2002г. стана едина валута за европейците. Сега официално еврото се използва от 17 страни членки на Европейския съюз. Това е втората, след долара, резервна валута. Еврото не се превърна в обект на завист за жителите на страните членки на ЕС, които не са се отказали от собствената си валута. Освен това британското правителство е разработило авариен план в случай на срив на единната валута с припокриване на физическите и финансовите граници на континента.

Чудя се дали еврото ще доживее до следващия си юбилей или ще остане на рафтовете на историческите музеи.

Според изследвания на GlobeScan, най-оптимистични са хората живеещи в най-бедните страни. И обратно, колкото е по-високо нивото на благосъстояние в дадена страна, толкова хората по-малко вярват в едно по- светло бъдеще.
Били проучени 25 хиляди души от 25 страни. Заключението било, че най-писимистичните хора живеят в Франция, Япония и Великобритания. В тези страни само 10 % от хората очакват настъпване на по-добри времена. В САЩ делът на оптимистите е 16 %.
Повече от половината население на Китай 51 % и на една от най-бедните страни в света Нигерия, повече от 70 % от жителите ѝ са оптимисти относно бъдещето.
Вярно е, че с пари не може да се купи щастие.
Но защо по-бедните са оптимисти?
Многото пари развалят хората, това всеки го знае. Когато човек има доста пари, започва да се изнервя от товa, че може да ги загуби или могат да му ги откраднат. А когато няма пари, животът изглежда по-лесен. Е, не когато имаш да плащаш големи сметки.
За да си щастлив не ти е нужно много, а достатъчно.

Това e главният град на провинция Дофар. Богат район, зелен, с водопади и реки, които подхранват обширните пасища. Само в тази част на страната мусоните благославят земята с чести дъждове, постоянен лек ветрец и почти неизменна мъгла над близките крайбрежни планини. Местният климат няма свое подобие в целия Залив и създава уникални условия за отглеждане на рядкото тамяново дърво, източник на огромни богатства в древните времена. Тукашните съкровища са довели до възникването на легендарните градове Сумарам, Ал-Балид, както и на изгубения град Убар.

Салала e малък град, който в миналото е можело да се пресече с кола от единия до другия край само за няколко минути. Основните атракции на града лежат отвъд жилищната му част, сред естествените чудеса на околния пейзаж с великолепния пясъчен плаж Мурсал, древните руини на Сумуран, стотиците плантации, които процъфтяваха под мусонните дъждове. Малко по-навътре в сушата зелените планини Дофар се извисяваха като фон, едно от малкото места в света, където расгът редките тамянови дървета.

Забулените в мъгла планини са място на вечна мистерия и богатство. Макар петролът да е изместил ароматните растения като основен източник за благоденствието на Оман, тамянът все още е в центъра на местната икономика тук, в Салала.

Традиционните открити пазари разнасят по целия град уханието на розова вода, амбра, сандалово дърво и смирна. Тук се намира парфюмерийният център на света.

В миналото обаче тамянът е бил истинското съкровище за страната, по-ценно дори от златото. Търговията с безценната стока била сърцевината на оманската икономика, платноходите я пренасяли чак до Йордания и Турция на север и до Африка на запад. Легендата е превърнала търговският маршрут по сушата в Път на тамяна. Древни руини се редуват покрай него, пълни с неразгадани мистерии, които събуждат въображението. Историята им се преплита с юдаизма, християнството и исляма. Най-известен е Убар, градът на хилядата колони, основан от потомците на Ной, град, който е натрупал богатството си благодарение на ключовата си роля като основен воден източник за керваните, пресичащи пустинята.

Най-важната индустриална зона на града.  Какво представлява тя?

Петролна рафинерия?

Не, това е инсталация за обезсоляване, която осигурява питейната вода на града.

Вода? Кому е нужна ?

Петролът може да е богатството на арабския свят, но водата е неговият живот.

Малцина на Запад си дават сметка за значението на подобни проекти за обезсоляване тук, в арабския свят.

Водните права и запасите от прясна вода вече изместват петрола като основна причина за конфронтация в Близкия изток и северна Африка. Някои от най-разгорещените конфликти между Израел и съседите му Ливан, Йордания и Сирия са не заради идеология или религия, а заради контрола над водните запаси в Йорданската долина.

„Уискито е за разпивка, но водата е за биткa”, бе писал някъде Марк Твен.

В България от какво ли не се стремят да добият пари. Не говоря само за бизнесмените и търговците, а и за министерството на финансиите, което всячески се стреми да запълни „недостига на пари“ в държавата ни. Скъпи служители, не си напрягайте много мозъците. Предлагам ви няколко необичайни глоби от миналото на отделни народи, които могат да ви послужат във вашата всеотдайна работа.
В Швейцария са глобявали, за отсъствие на градинка около къщите.
В средновековна Испания се плащало глоба по 10 златни монети, ако се окажете в един и същи магазин за дрехи с кралските особи. И не дай си боже, да си купите или ушиете рокли като тези на августейшите особи. Наказанието за това било екзекуция или интерниране.
Такса се плащало за твърде много коне. Осем коня могат да карат само благородниците, а на търговците се отпускали само по четири.
В Израел се плащали глоби за непокрит под на свинарник. Евреите свине не ядат, но все пак ги развъждат. А пода в свинарника трябва да се покрива, за да не могат свинете да докосват с краката си свещената земя.
В Персия просто плащали „за здравето на шейха“, така че да управлява по-дълго.
В Новгород, преди царуването на Иван Грозни, се плащали доста пари за отсъствие на преминаваща пътека пред дома. И казват, че това било много доходно за хазната. Много знатни новгородци предпочитали да платят глоба вместо да почистят пътя пред дома си.
Португалски търговци глобявали работниците си за тих глас. Ако имате твърде тих глас, никой няма да ви чуе на пазара и печалбата ще бъде по-ниска.
В Свазиленд се наказват семейства, които не хранят добре дъщерите си до сватбата им. Слабите невести там съвсем не се предпочитат.
В средновековна Франция много пари плащали младоженците на църквата, ако на първата сутрин след сключването на брака, не провесят доказателство за девствеността на невястата.
Непочитането на храма и статуята на Венера в Древна Гърция се наказвало със глоба, а ако няколко пъти се покаже такова неуважение, нарушителят трябвало да плаща глоба три месеца подред на жреците.
Представете си, че нямате баня. За отсъствието на такава плащали собствениците, които живеели близо до Петербург през XVIII век. Всичко започнало от това, че Петър I не могъл да се изкъпе по време на пътуването си от Москва до Петербург. Европейците не разбирали това напълно, тъй като смятали банята за варварски обичай. Руснаците пък намирали европейците за диви, защото не се мият.
Е, господа финансисти, списъкът може да се продължи още, но като гледам, в днешно време, сте доста изобретателни и находчиви в това отношение, така че едва ли се нуждаете от допълнителни примери.