Грубо казано, смисълът на грийнмейла или зелено писмо приблизително е следният.
Търси се компания, чийто собственик възнамерява да я реконструира или модернизира, или пък да я разшири. Но за това е необходимо съгласието на акционерите.
Намира се такава компания и се купува контролният пакет акции. Понякога не е нужно да се купува контролният пакет, а само толкова акции, колкото са необходими, за да се свика общо събрание на акционерите, 10% например.
И когато собственикът започне да модернизира или разширява компанията си, трябва по всякакъв начин да му се пречи. Ако например собственикът свиква събрание на акционерите и предлага следващата година да не се изплащат дивиденти, а спечелените пари да се вложат в развитие на компанията, трябва да се гласува „против“ и да се убеждават останалите миноритарни акционери, че развитието на компанията е безсмислена прищявка и да се твърди, че най-големият акционер ограбва дребните. А делото ще се проточи и това ще спре замислената модернизация. А ако тя вече е започнала и в нея са вложени пари, собственикът ще губи, защото парите му ще са мъртъв капитал.
Трябва да се инициират и събрания на акционерите, времето да се протака. И отново, и отново да се поставя на дневен ред въпросът за ненужността на модернизацията. Или пък в дневния ред трябва да се поставят въпроси, които нямат нищо общо с модернизацията, които да се парализира работата. И всичко това, за да се появи възможността в един прекрасен ден да се каже на собственика, че ще престана да се слагат пръти в колелата на компанията, ако закупиш 10% от акции на някой по цена, три пъти по-висока от пазарната.
Нека напомним, че собственикът вече е вложил милиони в модернизацията и се надява да спечели милиарди, изпреварвайки конкурентите. Но модернизацията е спряна и собственикът губи време и пари, като изостава от конкурентите. И наистина по-изгодно му е вече да купи тези нещастни 10% акции, пък макар и три пъти по-скъпо от истинската цена.
Когато грийнмейлът процъфтява в Съединените щати, американските законодатели го облагат с 90% данък, но не го забраняват. Конгресмените решават, че шантажистите са нещо като вълците, санитари на гората. Собственикът на атакуваната компания ще плати на шантажиста сумата само ако замислената от него модернизация наистина доведе до  по-голям ръст на компанията и увеличаване на печалбата. Но ако модернизацията е прищявка, глупав експеримент или повод да не се плащат дивиденти на акционерите, собственикът, срещайки се с шантажиста, ще се откаже от модернизацията и няма да влага нищо в ненужното развитие, а скромните акционери ще получат своя дял.
Но ако модернизацията наистина донесе печалба на компанията и собственикът си е направил сметката и сумата се е оказала толкова голяма, че заради нея има смисъл да се плати на шантажиста, значи след няколко години печалбата ще се върне стократно на акционерите, шантажистът ще си получи своя дял, а от него пък държавата ще си получи своите 90%.

Как се предизвикват страхотни трусове в икономиката или правителствата? Да кажем, като се пуска в действие някаква малка, но добре пресметната лъжа, или с помощта на незабележимо намигване, направено в необходимата посока, което като малко камъче, подскачащо по склона на хълма, повлича със себе си скали и канари.
И една от тях, съвсем изневиделица, цапва по главата един нещастен банкер, облечен в костюм с жилетка, докато замислено разглежда лихвените проценти. Може би той умира на място и точно когато разтревожените му помощници заподозрат, че този камък от небитието може да означава нещо, точно тогава започва тайно движение на капитали към и от сейфовете или по кабелите на компютърните мрежи, докато в един момент вложителите подушат нещо нечисто и се втурнат панически да теглят от банката.
А ето и резултатът, финансовата империя потъва, банкрутирали предприемачи се хвърлят от прозорците, правителства на страни от третия свят рухват и на никой никога няма да му мине през ума, че първото камъче е било ритнато от туткав старец, който с една ръка плеви розите си, а с другата „задейства лостовете на Вселената“.

Световната икономическа криза се добра и до Нобеловата награда. Съветът отговарящ за фонда на Нобел е съобщил, че намалява размера на присъжданата награда с 20% поради тежкото финансово състояние.
Следва да се отбележи, че разходите на Нобеловия фонд в последното десетилетие надвишава дохода от инвестирания капитал, оставен от Алфред Нобел. Поради това, Управителният съвет е решил да преразгледа оценките на разходите за церемонията по награждаването, както и работата на Фонда.
Намален е и размерът на наградата. Тя в момента е 10 милиона шведски крони. Съветът на директорите е решил да го намали до 8 милиона евро, което е приблизително 1,1 милиона щатски долара.
Поредната церемония по връчването на Нобеловата награда се състоя през декември миналата година в Стокхолм и Осло. Според традицията тя е била много пищна. Дипломите, златните медали и парите от наградата са връчени лично от краля на Швеция Карл XVI. След това в сградата на кметството се е състоял банкет, който е завършил с Нобелов бал.
Нобеловата награда се присъжда от 1901 г. в пет номинации, съгласно завещанието на Алфред Нобел, за изключителни постижения във физиката, химията, медицината, литературата и принос за насърчаване на мира. От 1969 г. се присъжда и Нобелова награда по икономика.

Канада пусна последното пени. Последната монета от един цент е излязла от поточната линия на 4 май.
Според министърът на финансиите разходите за производство на монети са много големи. Както отбелязва главния финансист на Канада, прекратяването на производство на монети е правилно решение от гледна точка на икономиката.
За едно пени нищо не може да се купи, но с отказа за производството му се икономисват 11 милиона долара на година. Ръководителят на държавната хазна предполага, че канадците ще употребят своите останали монети за благотворителност.
Пуснатите монети ще продължат да работи до тогава, докато са в ръцете на населението.
Сеченето на монети започва в началото на 20 век. През последните 5 години монетния двор е произвеждал по 7 тона едноцентови монети годишно.
Последната изсечена монета ще се запази в музея. Тя няма да се пуска в обръщение.

Има магазин в Чикаго, който се затваря, едва след като е продадена и последната поничка. Предполагам, че това е добра идея за търговците на дребно.
Съгласете се, че няма по-добра реклама за даден продукт, от един малък запланиран дефицит.
Спомням си как през 90-те години купувах голямо количество от дадени стоки, защото чувах слух, че цената им ще се повиши скоро 10 пъти. Така някои стоки напълно изчезват от пазара.
Резултата бе плачевен за повечето от нас,  съгласили се да повярват на поредния слух. След това нито нещо се увеличаваше, нито изчезваше напълно от пазара. Единственото, което ще се запомни от това време са километричните опашки пред хранителните магазини…
За да се увеличи продажбата на даден продукт, достатъчно е да се създаде изкуствен дефицит. В края на краищата, хората са склонни да искат това, което не могат да получат.
Друг е въпроса до колко по този начин, ще се запази търсенето на дадената стока. Нали всеки продукт трябва да има собствено качество, което му гарантира постоянна продажба.
Да не забравяме, че пазара може да бъде преситен от това изделие. но днес чудесно действа максимата „Купи, хвърли, купи…“.  Е, не малък дял имат тук и рекламите, с безсмисленото си наблягане за нещо „по-хубаво“…..