Архитектурата сама по себе си е изкуство и опита да се свърже  с други изкуства е равносилно на висш пилотаж. Такива опити са правени отдавна, както по отношение на отделните елементи, така и към цялата композиция.
Пример за такава интеграция  е стълбата – клавиатура използвана в една от станциите на метрото в Стокхолм. Пътниците имали избор или да се качат на ескалатора или да натискат стъпалата – клавиши, които ги придвижвали по същия начин. Самата архитектура предизвиква достатъчно емоции, така че допълнение към това усещане не е нужно. Това се наблюдава и при други образи от „музикалното строителство“.
Интересен е Дома – роял построен в китайския град Хуайнан. Тази композиция съчетава два музикални инструмента, които могат да се забележат от далече, роял и цигулка. Избора на формите за реализация на този проект е продиктувана от две причини, символичността на двата инструмента и техните практически функции. Формата на рояла позволява по най-добрия начин да се разпредели пространството в изложбения комплекс, а формата на вертикалната цигулката дава възможност в нея да се поставят стълби, по които посетителите могат да се изкачват до съответните зали.
Този дом отговаря едновременно на естетическите и практическите изисквания за здание. Но къщата изпълнява и още една функция – рекламна.
Строителството на дома боло завършено през 2007 г. През този период град Хуайнан се е нуждаел от привличане на вниманието, с цел развитието на района. Тази сграда станала символ на бъдещето на града.
Благодарение на своята оригинална архитектура Дома – роял е влязъл в неофициалния списък на удивителните явления в световната архитектура. В света има доста опити за реализиране на дизайн с какви да е предмети, дори и с живи същества.
Специалисти критикуват този архитектурен ансамбъл  Едни смятат, че сградата има елементи на „скучен пост модернизъм“, други го наричат „типичен студентски проект. Въпреки всичко не може да се отрече оригиналността на замисъла.
При проектирането на съоръжението са използвани много съвременни материали, включително и стъкло.
Този вид архитектура удивлява с нетривиалността си, както през деня, така и през нощта.

Какво се случва с книгата, когато мисията й да научи, да разкаже и посъветва е вече изпълнена? В най-добрия случай събира праха на рафта или в куфар на тавана. За по лошите случаи няма да говорим.
Известно е, че хора със сръчни ръце и неспокойна фантазия използват старата литература, която е малко вероятно да бъде полезна на бъдещото поколение, за творчество. Това е още един от начините да се превърне книгата в арт – обект без да се използват нож и ножица.
Преди 10 години съпрузите Вероника и Исак видели на изложба на съвременното изкуство необичайни скулптори, за изработката на които се използвали ненужни списания, брошури и сборници. Видяното им се сторило толкова красиво, че двойката решила да украси дома си с нещо подобно. Така започнала творческата им кариера.
За разлика от другите „книжни скулптори“ Исак не изрязвал своите творения в книгата.. Той просто сгъвал листовете по определен начин, както когато правим оригами. Превръщането на старата книга в оригама е доста сложен и неуловим процес, но резултата е зашеметяващ. Получената „скулптора“ изглежда, сякаш буквално е враснала в самата книга.

Веднъж по време на гастроли, в една буря, Изолда Извицкая случайно попаднала в едно отдалечено село.
Виждайки единствения светещ прозорец, актрисата се насочила на там и помолила хората живеещи  в този дом да я приютат за през нощта.
Сутринта преди да си тръгне, тя подарила на 10 годишно момче картичка със своя снимка и надпис: „Всичко, за което си мечтаеш, ще се сбъдне“.
А то мечтаело да стане актьор и режисьор.
И наистина това се случило. Името на момчето било Саша, а фамилията Панкратов

Ед Люис, изобретателен и доста любопитен човек, е измислил оригинален начин да разнообрази желираните животни, използвайки скалпел и метална тръба. Неговите методи са изложени в илюстрирано ръководство.
Всичко е много просто. Фрагментите на отделните животни се слепват много добре. Вкусът им не се различава от оригиналния. Но по външен вид изглеждат като малки произведения на изкуството.
Самият процес на осъществяване със сигурност носи много положителни емоции.

Белгиецът Бен Хайне е разностранно развит човек. Сред многото му таланти могат да се споменат рисуване, живопис, журналистика, анимация и фотография.
Веднъж в главата му дошла оригинална идея, да комбинира две свои умения в едно. Така се появила идеята за „Молив с камера“. Замисълът бил в едно изображение да се комбинират фотография и скица с молив.
Технологията за създаване на изображението е много проста. Авторът прави снимка, а след това върху лист хартия възпроизвежда част от снимката или дорисува, като прибавя нещо от себе си. След това остава само да съчетае двете изображения и да ги снима отново.
За сега „Молив с камера“ се състои само от девет работи. Първото си изображение авторът е съпроводил с коментар, че това просто е експеримент.
Сред работите на Хайне има градски и извънградски пейзажи и изображения на животни. Понякога авторът създава реалистична картина, но друг път внася фантастични елементи, като в картината на четириоката котка или динозавъра.
Бен Хайне е не само талантлив илюстратор, но и добър полиглот. Свободно владее английски, френски и холандски език, и не много говори на полски, испански и руски. Негови изложби са били в Белгия, Великобритания, Румъния, Франция, Канада, САЩ, Германия, Бразилия, Испания и Палестина.