Британецът Маркус Левин, не е просто момче с чук, а художник. С чук той трансформира набор от крепежни елементи в произведения на изкуството.

Всички картини Маркус прави само с ръце, без предварителни щрихи с молив или компютър. За да направи една картина му са необходими от три дена до два месеца.

Количеството на пироните в една картина варират между 15 до 52 хиляди. На една от последните си картини представена на лондонската The Air Gallery, Маркус е използвал повече от 50 хиляди пирони.

Маркус Левин е започнал да създава своите картини през 2005 г. Днес го смятат за пионер на ново художествено направление  „Nail sculpture“.

Един малък сборник, озаглавен „Избрани духовни песни от Йохан Михаел Хайдн в преработка за хармониум и орган“ е издаден от Ото Шмидт в Дрезден.

В началото на сборника стои заглавието „Кво толис. Из Меса в чест на Св. Св. Кирил и Методий в до-мажор“.

Както е известно,  месата е част от Католическата литургия.  С думите „Кво толис, мека мунди“  или „Ти, който вземаш греховете на света“  започва нейната втора част „Глория“ . Тя е главен богослужебен ритуал в католическата църква. Построена е върху строго определен латински текст и регламентиран състав от музикални инструменти, предимно орган.

Във въведението на месата четем следното: „Месата в чест на Св. Св. Кирил и Методий“ в до-мажор е за четири гласа, две цигулки, четири тромпета, от които две тромби и две кларини, два тромбона, тимпани, бас и орган.

Тя е създадена през 1758 г. наред с Месата на Св. Троица в ре-мажор, която Хайдн е написал едва 17-годишен през 1754 г. за епископа на Темишоара Франц Антон ІІ. Нейната оригинална партитура е притежание на Кралската кайзерова библиотека във Виена. Всъщност това е най-старата от месите на маестрото.

Вече двайсетгодишен, през 1758 г., Хайдн постъпва на служба при епископа на Гросвардайн  Паул граф фон Гимес.

Тази творба, която има 15 части с 1329 такта, е създадена за празника на двамата солунски братя. В нея той доказва своята композиционна дарба в ролята си на капелмайстор на катедралата „Св. Ладислаус“.

Авторът е по-малък брат на Франц Йозеф Хайдн – един от тримата велики представители на виенския класицизъм заедно с Волфганг Амадеус Моцарт и Лудвиг ван Бетовен. Той е роден на 11 септември 1737 г. в с. Рорау, Долна Австрия и е починал на 10 август 1806 г. в Залцбург. Отначало Йохан е бил ученик на своя брат, а по-късно го замества като солист и капелмайстор на епископа на Гросвардайн. От 1762 г. до края на живота си той е концертмайстор, музикален директор и органист в архиепископството на Залцбург.

Като органист, композитор и педагог, ученик на Карл Мария фон Вебер, Йохан Хайдн отразява в творбите си просветителските тенденции в културното развитие на ХVІІІ век. Създал е голям брой музикални творби;  опера, 46 симфонии, произведения за орган, камерна музика, 32 меси, 2 реквиема и др.

„Месата в чест на Св. Св. Кирил и Методий“ вероятно е най-старата засега известна музикална творба от този вид. Остава неясна причината за нейното създава, както и подробности относно интереса на двамата братя Хайдн към славянската култура.

Може би това е предизвикано от Католическата църква и предхожда с век и половина  обявяването на двамата братя за съпокровители на Европа от първия папа славянин Йоан Павел ІІ редом с основателя на западното монашество Св. Бенедикт Нурсийски.

Възпитаникът на Уелския университет известния американски художник и дизайнер Джош Кейс нарича своята оригинална екологична живопис „изследване“. В нея нагледно се демонстрира влиянието на урбанизацията върху дивата природа.

Сега той работи в Портланд. Негови работи са представени на многобройни изложби в Ню Йорк, Сан Франциско, Лос Анжелис, Денвър и Сиятъл.

Работите на Кейс изобразяват животните в урбанистичния свят на съвревмения човек. Свят, който строим само за себе си и не оставяме място за другите.

Така се ражда яркия контраст между несъпоставимите „асфалтови реки“, машините, пътните знаци и обитателите на горите и моретата.

В художествените композиции на Джош много рядко се появяват човешки образи. Виждаме ги единствено в счупените манекени и исторически паметници.

Гледайки това тревожно съчетание, всеки от нас подсъзнателно чувства, че това не са елени и мечки лишени от изображение, а бездушни и примитивни израждания на техногената ера.

Някои от работите му навяват мъка, болка, ужас и предават тъжни образи навеяни от една постапокалиптична литература. В тях Кейс изобразява какъв може да стане светът след унищожението му.

Друга част от картините му са оптимистични. В тях се вижда единството на човека с природата, взаимовръската със всичко живо и удивителната хармония на екосистемите, които непременно трябва да се запази.

Проектът за екомост е разработен за живописна местност в Чунцин. Стремежа на конструкцията е да се интегрира футуристична скулптора, която да отразява, както функционалност, така и естетическите характеристики на мостта.

Когато се гледа отгоре структурата се асоциира с дракон, а неговите грациозни извивки отразяват блясъка на слънцето. От страни се вижда как праволинейната платформа на моста се пресича с елегантните извити елементи, имитиращи вълна.

Футуристичният мост ще се отразява във водите на живописна река. Той ще свързва двата планински склона от двете страни на брега. Мостът цели да размие границите между природата и ултра-модерния дизайн.

Смелия динамичен проект за сега се намира в процес на изграждане и ще бъде завършен през 2012г.

Как изглеждат музикалният инструмент във вашите мечти?

Такъв въпрос задава на своите клиенти американския дизайнер Пол Челентано, ръководител на собствено дизайнерско студио, където се раждат експлозивни, експериментални музикални инструменти. Те изглеждат така както на вас ви се харесва. Това студио е специализирано предимно в струнни инструменти: китари, мандолини, цигулки….

Най-интересни са тези музикални инструменти, които изглеждат като детска играчка не поради размерите си, а заради външния си вид.

Хавайските острови се асоциират с празника на вечното лято и топлото слънце, морето и приятната почивка, затова и хавайските китари на Челентано изглеждат толкова забавни, позитивни и оригинални.

Корпусът на новият инструмент може да изглежда като половин авокадо или ябълка, кекс или поничка, черупка или сърце….Много от тях напомнят герои от анимационни филми или компютърни игри.

Дървесината за инструмента избира клиента. Тя може да бъде от клен, орех, махагон или череша. За да изрисува изработеният инструмент майсторът използва специално мастило и боя.

Що се отнася до външния вид на музикалния инструмент, той може да бъде както позитивен, така и брутален.