Това е удивителния свят на Карл Уорнър.
Той е известен австралийски фотограф, работещ в Лондон. Карл е автор на знаменитите „foodscapes“. Това са хранителни ландшафти, направени от истински продукти.
Въпреки, че Карл познава основно „храната“, той може да създаде шедьоври от всякакви подръчни средства. От тях той прави необикновени фотоси, които разкриват света около нас.
Той е изготвен от бижутерската работилница Malvern and Warwick`s Jewelers, намираща се в Екстон, Пенсилвания. Не е изключено такова съжителство да продължи и занапред.
За празникът Свети Валентин много производители са представили необичайни подаръци..
Травис Понд не е престанал да удивлява със своята креативност. Той е художник абстракционист. Създал е невероятна колекция от скрап. Творчеството на художникът, за пореден път доказва, че съвременното изкуство се проявява по различни начини.
Майсторството на художникът се проявява в това, че при създаването на скулпторите са отчетени всички детайли благодарение, на които се виждат плавните линии на металните зверове. Всички метални скулптури са направени от части на автомобили и мотоциклети, метални тръби и профили, както и друг метален боклук.
Използвайки никому ненужния материал се появяват истински произведения на изкуството. В колекцията на художника са представени метални птици, риби, дракони, тигри, вълци и други.
Механичните конструкции на Травис извикват възторг и удивление. Тези гиганти могат смело могат да се нарекат шедьоври на съвременното изкуство.
През 40-те години, когато в САЩ джаза нахлул в домовете на американците, на музикалния Олимп изгряла нова звезда. Една малка звездичка, но не защото е малка, а тъй като това бил малчуган само на 3 години. Става въпрос за Франк Робинсън, който получи сценичното име Sugar Chile.
Той е роден през 1938 г. в Детройт, в обикновено негърско семейство. Неговата история започва, когато бил още малък. Били на гости при леля си. Изведнъж той отишъл към пианото и започнал да свири. Детето не подрънквало, а извличало от клавишите популярната по онова време песен «Tuxedo Junction“. Една година по-късно то можело да свири мелодии по слух, чути по радиото.
Тогава кариерата на малкия пианист процъфтяла. Той спечелил няколко музикални конкурса, гастролирал с известни джазови оркестри, свирил в Белия дом пред Хари Труман, записал собствена плоча, даже се снимал в романтичната комедия «No Leave No Love».
Скулпторите на Мотохико Одани поразяват със своята псевдодинамичност, за да ги разбереш, трябва да ги разглеждаш отблизо.
Мотохико е роден в Киото. Завършил е Токийския институт и веднага след дипломирането си е намерил призванието си, да създава необичайни „живи“ скулптори.
Вдъхновение японецът е почерпил от работите на големия майстор на „живи“ футуристични скулптури от края на XIX век, италианеца Умберто Бочиони.
Скулпторите на Одани са направени от различни материали, основно от парафин, стомана и армирани специални пластмасови влакна, които предават необичаен вид на отделни части от скулптурата, приличащи на развяващи се от вятъра нишки.
Скулптора смята, че днес е малко да бъдеш оригинален, трябва да имаш индивидуален стил и собствен почерк, тъй като зрителите са преситени от всевъзможни видове и жанрове в съвременното изкуство, непрекъснато плодящи се и то с невероятна скорост. Трудно ще заинтересуваш хората с нещо обикновено или приличащо на създадено от някой друг.
„Обикновеността“ на скулпторите на Мотохико Одани не издават особен аромат, но по характерните си черти ярко се отличават от творбите на другите творци. Явно японецът твърдо следва своя творчески път, което съответства на това, което говори.