Немския фотограф Мартин Климас е създал серия от фотографии, където той е запечатал портрета на песен чрез пръски от бои.
Главната задача на фотографа била да покаже красотата на многоцветния хаос от бои, които се подчиняват на особен порядък в зависимост от определена музика.
Климас снима движението на всяка капка боя. Всяка от снимките е ярка смес от цветове., нещо подобно на аналогово представяне на музиката.
Добре подбрана палитра от цветове се поставя на специална повърхност, която при включване на определена мелодия започва да вибрира и да изхвърля капки боя нагоре.
Мартин Климас е пресъздал портретите на много песни, от Майкъл Дейвис до Kraftwerk. За създаване на тези работи са били необходими шест месеца, при това са изхвърлени 1000 „изстрели“ от боя и са изразходвани 18 галона материал.
Климас е станал известен в света на изкуството преди четири години, когато е създал серия от снимки на порцеланови статуи в момента на тяхното разрушение.
Той създава своите работи под вдъхновението на абстрактния експресионизъм, но главен негов вдъхновител е Ганс Джени, сложил началото за изучаване на звуковете и вибрациите.
С помощта на картините си Климас се опитва да отговори на въпроса: „На какво прилича музиката?“

Марио Джакомели е италиански фотограф, който може да се нарече уникален. Неговите снимки улавят не само настроението, но запечатват душата на човека, как тя се чувствува в клетката от пространството и времето.
За него всяка фотография е момент от живота, запечатан дъх. А нима един дъх е по-важен от друг? Не те просто следват един след друг до самия край.
Първото поле на фотографа е бил домът за безнадеждно болни. Страшни кадри, но са толкова дълбоки и истинни! Света на границата на обезплътяването…
Друга серия от необичайни фотографии отразяват една от границите на човешката природа. Те изглеждат гротесни, плашат ни, но ние втренчено ги следваме, защото чрез тях опознаваме самите себе си. Как действа забраната върху нас? Какво може и какво не може.
Или циганите. Светът на бесъзнателното.
Хора. Седят, стоят, вървят, обичат, мислят….. Как околния света се отразява в лицата, жестовете им….
Един запечатан миг, който няма да се повтори.

Пиер Матера е смел човек, щом не се страхува от своите творения. Неговите герои са истински химери.
Тава са хибриди между човек, животни и машини. Що за чудовища населяват мозъка на този интересен експериментатор на формата?
Някои от тях тежат повече от половин тон. Невероятно нали?
Въпреки думата „кибер-пънк“ това изкуство много малко наподобава на киберпънка. Това е уникална техника творяща кошмарни фантасмагории.

Архитектът и уеб дизайнерът Хуан Осбърн прави снимки, модели и дизайн от хиляди думи и фрази. Такива отпечатъци са много актуални и е много модно да се копират на чанти, дрехи и аксесоари.
Всичко започнало с риза-вестник, която се е появила през 70-те години. От тогава „техниката“ на цифровия пъзел си проправя път напред.
Нито едно от произведенията на дизайнера не минава без заложено морално послание, призив…
Самата пацифистка „икона“ се състои от самата дума пацифист, преведена на 300 езика.

John Pugh обича да рисува по стените. Ще кажете, че той е лошо момче, но грешите. Той е добър и талантлив.
John Pugh покрива стените на градските сгради по целия свят, от Нова Зеландия до Хавайските острови с истински, огромни и невероятни картини. Това не е реклама върху  сивите блокове, това е стрийт арт дизайн.
Този жанр се нарича илюзия. Художникът, който работи в тази посока, заблуждава зрителя с триизмерни сцени, рисувани на плоскост.
Може би ще доживея да видя времето, когато по улиците на нашите градове ще рисуват истински артисти, а не деца с кутии от черна боя, закупена с икономиите от училищни закуски!
Студио на John Pugh е високо в планината. Навярно там е истинското място на художника. Тук той  се вслушва в природата, добива ново настроение и в него се зараждат нови теми, които подарява на безцветната улица.