Имало двама порочни мъже в този свят. Единият от тях се покаял преди да умре, а другият не го направил. На първият заради покаянието му било отредено място сред праведните, а вторият останал сред грешните. Вторият се развикал:
– Това е неправда! И двата живяхме по един и същи начин, крадяхме, обирахме и вършехме всякакви низости. Защо той е сред праведните, а аз сред грешните?
Ангелите му отвърнали:
– Два дена след смъртта ти тебе те презряха и не те погребаха в ковчег, а трупа ти с въжета спуснаха в гроба.. Твоя съучастник видя всичко това и се закле да се отвърне от порочния си път. Той се покая и получи  и получи живот, чест и дял сред праведните. Ти също имаше възможност да се покаеш и ако беше го направил сега щеше да си добре.
Тогава грешникът им казал:
– Тогава позволете ми да отида и да се покая.
А те отвърнали:
– Не знаеш ли, че този свят е като шабат, а светът от който идваш е като навечерието на шабат? Ако човек не си приготви храна  в навечерието на шабат, какво ще яде на шабат! Не знаеш ли, че светът, от който идваш е като суша, а този тук е като море? Ако човек не приготви храната си на сушата, какво ще яде в морето? Не знаеш ли, че този свят тук е като пустиня, а светът, от който идваш е плодородна земя?Ако човек не приготви храната си в плодородната земя, какво ще яде в пустинята?
Човекът скръцнал със зъби и задъвкал плътта си, а после казал:
– Разрешете ми да видя славата на моя събрат.
На това те му отвърнали:
– Всемогъщият ни заповяда праведните да не стоят със грешните, нито чистите с нечистите.
Тогава той разкъсал дрехите си и отчаяно заскубал косите си.
Макар разкаянието да е възможно до момента на смъртта, всяко отлагане се смята за неуместно.

Ако се създаде църква в един беден квартал, с голяма безработица и престъпност и те не намаляват, това означава , че от тази църква няма никаква полза.

И вместо хората да прославят Бога, заради делата Му, те смятат църковните лидери за паразити, мързеливци такива, които не работят и които живеят на гърба на вярващите.

И причината за това е, че лидерите, които проповядват любов, искреност и себе жертвеност живеят без да работят. Имат си секретарки, служебни автомобили, ходят по два пъти в годината в чужбина и никой не знае каква им е заплатата, нито колко пари се събират в църквата, да не говорим пък за това къде отиват.

С една дума- приватизирали са църквата и по нищо не се различават от шеф на синдикат или шеф на политическа партия.

Един от персийските царе, не помня точно кой от тях, обещавал голяма награда на онзи, който му измисли някакъв нов вид удоволствие.
Що се отнася до мен, достатъчни са ми и тези, които съществуват от падението на Адам насам, но лошото е, че и те не траят дълго.
Пълната със сладост чаша или се изплъзва от ръката ни, преди да утолим жаждата си, или божественият нектар, който се намира в нея, се превръща на оцет и тогава ние сами отдръпваме с погнуса устните си.
Обичаш ли, благородното вино на вярата, както наричаше религията мъдрият? Ако действително го обичаш, мразиш онези безсъвестни кръчмари, които подправят това дивно питие, като го смесват с вода, бои и разни отрови. И вместо божествен нектар, поднасят на зажаднелите уста някаква блудкава течност или някакво питие, от което ти се гади.
Само на тези кръчмари обяви война, следвайки завета на блажени Августин — „Наес tu irride, ut eis ridenda ас fugienda moendes.“ т. е. – „Така осмивай тези неща, че да поправиш това, което е смешно и отблъскващо в тях“.

Понятия, познати до безконечност, които приемаме за даденост и хулим в делничната си реч. Понятия, дотолкова известни, че е трудно, почти невъзможно да осъзнаем цялото им значение.
И аз се удивлявамя пред необятното благоволение, проявявано към нас, което не сме заслужавали, а получаваме. От незапомнени времена упорито злоупотребяваме с даровете и неудържимо ги пилеем, без да преставаме да крещим за още.
Невероятното е, че въпреки всичко това ни е позволено да съществуваме. А това е неопровержим акт на милост. Тази милост е тъй изумителна и всепроникваща, че само за миг да я зърнем е достатъчно, за да ни накара да споделим благостта на вярата.

Голяма кула се издигаше върху води от блестящи четириъгълни камъни. Тя се строеше от яки момците. Други десетки хиляди мъже донасяха камъни и ги даваха на шестимата момци. Те ги взимаха и строяха. Камъните се вграждаха в строежа, защото бяха подредени и се съгласуваха с другите отломки. Така се съчетаваха един с друг, че строежа сякаш бе изградена от един камък.
Някои от камъните хвърляха, други вграждаха в строежа, а трети отсичаха и захвърляха далеч от кулата. Едри камъни поставяха в кръг около кулата и не ги използуваха за строежа, защото бяха грапави, други имаха пукнатини, а трети бели и заоблени, не бяха подходящи за строежа.
Видях и други камъни, захвърлени далеч от кулата стигащи чак до пътя. Но не оставаха на пътя, а се изтъркулваха от пътя по едно нагорнище. Други бяха попаднали в огън и горяха, а трети падаха близо до вода, но не можеха да достигнат водата, макар че се стремяха да се напият и да отидат до нея.
Позната ли ти е тази кула? Защо тя се строи върху вода? Защото живот се е появил чрез водата и чрез водата ще продължи да съществува.
Кулата е била основана чрез Словото на Твореца и се управлява от невидимата  Му сила.
Когато завършат строежа на кулата, всички заедно ще се възрадват около нея и ще прославят Бога.
Камъните, подложени в основата на строежа, но не изсечени, приличат на хора , които са ходили в правдата и са се съобразявали със законите.
А онези, изхвърлените кои са?
Това са съгрешилите и искащите да се покаят. Затова не са изхвърлени далеч от кулата, понеже ще станат подходящи за строежа, ако се покаят.
Изсечените и захвърлените надалеч камъни са непоправимите.
А кои са пропукалите се?
Това са тези, които в сърцата си са настроени един срещу друг и нямат мир в себе си, но се преструват на мирни, именно това е тяхната пукнатина.  Повредените са тези, които поради грешките си са загубили пътя на правдата
А кои са белите и заоблените, които не се вграждат в строежа?
Това са тия, дето имат богатство от тоя век. Когато дойде изпитанието, заради своето богатство и заради работата си ще се отрекат от своя Господ.
Когато богатството, което ръководи душите им, бъде отсечено от тях, тогава ще станат подходящи за Бога. Заобленият камък, ако не бъде изсечен и не загуби някаква част от себе си, не може да стане четириъгълен. Така е и с богатите в тоя век: ако не бъде отсечено от тях богатството им, не ще могат да станат подходящи за Господа. Докато се стремиш към богатство, ще бъдеш неподходящ.
Другите камъни захвърлени далеч от кулата и паднали на пътя, търкалящите се от пътя по нагорнището, това са тези, които поради колебливостта си са се отклонили от верния път. Те си мислят, че ще могат да открият по-добър път, но се заблуждават и се измъчват, вървейки по нагорнището. Падналите в огън са тези, които са отстъпили накрая. В сърцата им изобщо няма покаяние поради собствените им стремежи към разпуснатост и безчестията, които са извършили. Другите камъни, падналите близо до води и неспособни да стигнат до нея са тези, които са чули истината, но щом в паметта им се настанила тя, те пак тръгват след нечестивите си желания.
Изведнъж видях седем жени, застанали в кръг около кулата.
Тази кула се носеше от тях. Чуй сега какъв е техният смисъл. Първата от тях, която я държи с ръцете си, се нарича Вяра. Чрез нея ще се спасят Божиите избраници. Другата, която е препасана и върви мъжествено, се нарича Въздържание. Тя е дъщеря на Вяра. Който я следва, ще бъде блажен в живота си, понеже ще се очисти от всички безчестия, вярвайки, че ако се очисти от всяко нечестиво желание, ще наследи живот вечен. Следващите са се родили последователно една от друга. Наричат се Безкористност, Знание, Незлобивост, Благочестие и Любов. Когато вършиш всичките дела ще можеш да се спасиш.
Каква сила притежава всяка от тях?
От Вяра се ражда Въздържание, от Въздържание – Безкористност, от Безкористност – Незлобивост, от Незлобивост – Благочестие, от Благочестие – Знание и от Знание – Любов. Техните дела са чисти, свети и божествени. Който им служи и успее да извършва техните дела, в огъня ще има прибежище.
Когато свърши строежът на кулата, ще настъпи краят. Но бързо ще се построи.
Внимавайте в идещия съд. Вие, имащите в излишък, погрижете се за бедните, докато кулата все още не е построена. Защото след като бъде завършена, ще искате да давате, но не ще имате къде. Вие, хвалещите се заради своето богатство, внимавайте лишените да не стенат, защото тяхното стенание се издига чак до Господа.