На един железопътен мост работил един пазач механик. Реката била плавателна и когато идвали кораби, моста се повдигал с помощта на електрическа енергия.
В стаята на дежурният имало окачено разписание на влаковете и надпис: „20 минути преди идването на влака, моста трябва да е спуснат“.
Веднъж се случило така, че малко преди да мине пътническия влак, дошли три парахода, които давали сигнал, пазача да вдигне моста.. Според инструкциите по това време мостът не трябвало да се вдига, но пазачът си помислил, че за да вдигне моста са му нужни само няколко секунди, корабите ще се придвижат за няколко минути и после спокойно ще го свали.
Но се случило нещо, което не било предвидено. Един от корабите заседнал под моста и не можел да се движи нито напред, нито назад.
Наближавала катастрофа. Дежурният на моста не можел да спре приближаващият се пътнически влак, който с голяма скорост влетял в реката. Много от пътниците загинали. Пазачът бил шокиран от случилото се и го откарали в болницата. Той скубел косите си и крещял:
– О, ако можех…!
Коя била причината за трагедията? Неточно изпълнение на инструкцията. Така е и в духовно отношение. Трябва винаги да бъдем точни в изпълнението на Божиите заповеди, в противен случай можем много горчиво да заплатим пренебрежението си спрямо Словото Божие.
Божието Слово е сила, която ни предпазва от всички заблуди. То е надежден меч за защита, светлина в тъмнината и компас показващ правилната посока в живота.

Вярата се ражда в място на безнадежност. Безнадежност от гледна точка на човешките възможности. Там, където човешките планове първоначално процъфтяват, а след това умират.  Човешките надежди носят временно успокоение, но скоро всичко се срутва и човек остава безпомощен.
Бил ли си  в такова състояние, сякаш не са ти останали никакви други възможности и не виждаш изходен път? Няма към кого да се обърнеш за съвет, а когато се молиш, молитвите ти се удрят в тавана и се връщат обратно.
Божият Духът  те кара да спреш да гледаш и преценяваш възможностите си, да спреш да търсиш човешки средства и начини, да спреш да гледаш  на създалата се ситуация.
Чуй го, Той те приканва:: „Спри да търсиш помощ от хора. Спри да обръщаш внимание на ситуацията. Това спъва вяра ти. Погледни нагоре и уповай на Създателя си“.

Старите войни обичат да показват своите белези и рани, и да говорят за битките, в които са ги получили. Но ние можем да говорим за благодатта и верността на Бога, които са ни помогнали да преодолеем всички изпитания, които сме срещнали в живота си.
– Кога те раниха? – пита хирурга войника в операционата.
– Почти на върха, – отговаря раненият.
Той е забравил за болезнените рани, получени при настъплението, помни само едно, че трябва да се достигне върха. Така и ние сме устремени напред и няма да се успокоим докато не достигнем върха. За да можем да кажем по-късно:
– Добре се борих, преминах целия път и опазих вярата си.
Не е важно колко медали, отличия или дипломи сте получили, важно е колко белези от рани имате в битките, те по-свидетеластват за вас .
В песните се възпяват героите, които са имали само една сабя, без украшения или нещи особено, но получили множество рани срещайки врага.
Знак за отличие на християнина са раните поучени по време на битка, загубите и трудностите през, които е преминал заради Христа.

Животът има стойност само, когато носи отпечатъка на Бога, защото човек е направен по негово подобие, именно неговия образ придава значимост на човешкото тяло.

Всяко човешко същество, което с поведението си отрича и не приема властта на Бога, пада до там, че не представлява нищо друго, освен торба с кости и плът. Кръвта му е вода.

Повярвай, всичко това проумях, когато повярвах в Христос.

Лесно хората отхвърлят Бога, а после се чудят защо светът пропада. Вярваме на всяка дума във вестниците, но не вярваме на това, което пише в Библията.
Всеки иска да отиде в Рая, но не вярва и не върши това, което Словото Божие казва.
Казваме: „Вярвам в Бога“, но какво правим, как живеем?
Лесно съдим другите, но никога не даваме да бъдем съдени.
Пускаме мръсни картинки по електронната поща и те се разпространяват за секунди, но я се опитай да изпратиш нещо, което говори за Бога, хората го прескачат, а ако го прочетат дори не се сещат да го предадат поне на един човек.
Похотливо, вулгарно и неприлично общуваме в киберпространството, нали никой не ни вижда, но дискусиите за Бог, всячески се потискат и в училище, и на работното място.
„Изпълнени с Христос“ в неделя, но е абсолютно „невидим християнин“ оставаме през цялото останало време.
Не споделяме с много хора вярата си, защото не знаем в какво вярваме и се страхуваме от това, какво ще си помислят за нас.

Защо сте загрижени какво мислят другите за вас? Искате ли да разберете какво  Бог казва за вас? Време е, отворете Библията!