В Ню Йорк се е появил бар, в които цените се менят всяка минута. Той работи спазвайки принципите на борсата. Цените на едно ястие или напитка зависят от търсенето, подобно на механизма на фондовия пазар.
В новия бар се позволява на посетителите, разбиращи от борсова търговия, да икономисат за храната и питиетата, като следят движението на цените и в зависимост от това  да дават своите поръчки. Така една чаша бира може да струва сега 4 долара, а след малко 8. Дали това ще привлече повече посетители?
В момента броя на ресторантите е толкова голям, че е необходимо да се измисли нещо страхотно, за да се победят конкурентите.
Кафето, бара и ресторанта трябва да са не само уютни и с оптимално съотношение относно цена – качество, но трябва да имат лице, което рязко да ги отличава от другите.
В конкурентната борба се раждат интересни идеи, граничещи с безумие. Например участници в ресторанския бизнес откриват заведение, в което седейки в тоалетна, можеш добре да се нахраниш с шоколадови фекалии или устройват романтична вечеря с „остра презервативна салата“.
Други канят своите посетители да опитат „канибалско суши“ или да се хранят в пълна тъмнина, където келнерите са снабдени със специални сензори за нощно виждане. Какво да кажем за клуб „Преизподня“ или кафе „Вампир“, където обстановката съответства на името.
В един ресторант опитали дори да заменят келнерите с роботи, където поръчката се давала чрез сензорен екран, а храната идвала по спирален улей. За съжаление тази идея не се харесала на посетителите и след няколко месеца ресторанта затворил вратите си.
И като си помисли човек, защо е всичко това? Какво да се прави конкуренцията изисква борба, която понякога граничи с абсурди.

Децата на новото време съвсем не приличат на родителите си. Скоро прочетох за осемгодишния Росе Райан от Торонто, който е започнал да заработва първите си пари на три години.
В задния двор на къщата на родителите си организирал „кокоша ферма“. Шейсет кокошки му носели приход от три долара за десет яйца. За ден, два при добро гледане, той получавал по едно яйце от кокошка. За един месец момчето изкарвало от 200 до 300 долара.
След време уговаряйки се със съседите си започнал да коси тревата в дворовете им, за целта използвал и съответна техника.
Следващата стъпка на предприемчивото момче била поливане и грижа за градината. Разбирайки, че продажбата на услуги е по-изгодна, отколкото  да работи само за себе си, започнал да си намира работа и изпълнявайки я получавал съответния процент.
Цялата сума, която заработвал, Росе инвестирал в недвижими имоти. Днес Райан притежава няколко къщи в Онтарио, а богатството му възлиза на 900 000 долара.
Той е закупил хокейна и баскетболна площадка за семейството и приятелите си. Своята страст – четене на книги е задоволил със закупуването на повече от 4000 екземпляра.
Ако това е направило едно малко момче, защо се боим да напрегнем мозъците си и преодолявайки инерцията, да направим първата си крачка в бизнеса. Всичките ограничения и страхове са само в нашите умове.

Представете си. че вървите по улиците на Токио. Разглеждате празнично окичените магазини. Наоколо блика празнична суета, светещи огньове, изкуствен сняг, фоерверки……
И изведнъж се озовавате пред една витрина изпълнена със спокойствие, необичайно за хаоса наоколо. Тя е празна.  В нея работи само една инсталация. Чудно, но вие не можете да откъснете поглед от нея. С какво толкова ви привлича?
Интериора на витрината е доста скромен. Тънко парче плат е поставен върху екран, на който е изобразена жена, която старателно духа . Създава се илюзия, че имено жената от екрана е причината за движението на тънката материя.
Идеята е много простичка, но хваща и очарова зрителя.
С голямо усилие отмествате поглед от зрелището и повдигате очи, за да прочетете името на магазина. О, това е известният Hermes.
Инсталацията е създадена от японския дизайнер Tokujin Yoshioka с цел да “ изрази ежедневното движение на хората с не малък отенък от хумор“.
Отличен рекламен ход, на фона на празничната обстановка!

На 13 юли 2009г. Ерно Рубик, създателят на удивителната главоблъсканица, която  35г. кара хората да се възхищават от нея, празнува 65-та си годишнина. Днес феновете нареждат кубчето на Рубик за по-малко от 10 секунди, а на неговия създател му е отнело доста време докато го сглоби. Според някои това е било за около един месец.
Кубчето на Рубик е изобретено през 1974г., но мисълта за създаването му е съществувала още през  60-те години на миналия ве. Макар и доста стара, идеята е осъществена в наши дни от унгарския изобретател Ерно Рубик, който  по това време е бил преподавател по промишлен дизайн и архитектура в Академията по приложни изкуства и занаяти в Будапеща.
Според една от версиите прототипа на кубчето е бил преназначен за развитие на пространственото въображение при студентите.
Рубик дълго експерементирал с хартия, картон и пластмаса, докато събере разнородните елементи в едно цяло.
В края на 1977г. кубчето можело да се купи във всеки магазин, наричали го „вълшебен“ или „магически куб“.
По време на бизнес пътуване до Унгария „логическата играчка “ привлякла вниманието на немския компютърен бизнесмен Тибор Лакзи, който имал унгарски произход. Той я видял в ръцете на  един сервитьор в местното кафене. Увличащият се по математиката Лакзи, щом видял кубчето, изпаднал във възторг.

До края на 1982 година били продадени над 100 милиона кубчета на Рубик. Тъй като Унгария трудно се е справила с обема на производство на играчката, тя започнала да се произвежда и в Хонг Конг, Тайван, Коста Рика и Бразилия.
През всичките тези 35 години от съществуването на куба, той многократно е променял както размера си така и конфигурацията. При едни от кубовете отсъства централната част, други са направени във формата на паралелепипед или пирамида. Съществуват и така наречените сиамски кубове, а какво да кажем за тези с пресечени ъгли?
Последното изобретение на Ерно Рубик е „топката на Рубик“, която се продава по магазините от 13 юли 2009г., по случай 65-годишнина на своя създател.

Вчера ми звънят от някаква малка организация, където бях дала комуникатора си за ремонт. Не очаквах такова нещо – вежлив глас,…..професионален разговор, изключително разбиране, голямо търпение….
– Комуникатора, който ни оставихте за ремонт с гаранция ли е?
– Не.
– Сега ще проверим. При нас всичко е записано подробно…..
– Какво ще проверявате, аз нямам гаранция за него.
– Не-не, вие бяхте при нас през лятото, проблема беше…..Ремонта е безплатен, ела те да си го вземете.
– Но аз съм забравила квитанцията в къщи…
– Няма нищо,  важното е, че имате документ.
Отидох, взех поправения комуникатор, а в офиса им бях само около 5 минути.
Като се замисля само, кантората е малка, табелката скромна, офиса прилично, но не прекалено екстравагантно оборудван, а такова обслужване, просто мечта.
Дали пък това не е фантастика или може би сънувам? А защо да не стане реалност във всеки бизнес?