Група малайски архитекти са разработили проект за затвор.
Той представлява цял град намиращ се на достатъчно голяма височина над земята, стоящ на опори.
Затворниците в това изправително заведение могат да имат максимална степен на свобода.
Те могат да работят в селското стопанство или в заводи, които са разположени там и практически да живеят пълноценен живот.
Ограничени са само в това, че не могат да напуснат границите на „въздушния град“.
Тези модулни жилища притежават всички необходими свойства, за да бъдат временен подслон при всякакви метеорологични условия, по всяко време на годината.
Иновативната структура е създадена от украинския архитект Алекс Шелест. Тя е идеална за плажовете.
Конструкцията не се нуждае от основа. Тя се състои от различни типове тетраедъри, обръщащи се твърди панели изпълнени с плат.
Това е най-бързо инсталиращата се „къща“, но все пак и тя изисква известно усилие и време. Модулите имат два типа структура, едностепенни и двустепенни с открита тераса, където през деня можеш да се припечеш, а вечерта да се полюбуваш на звезното небе.
Навярно всеки може да каже, че човечеството е живяло „без удобства“ почти до 20 век. Нямало е никаква канализация в градовете, но не е и миришело.
Оказва се, че не всичко е било така.
Жителите на южноазиатския град Мохенджо Даро, съществувал около 2600 до 1700 г. до н.е., са използвали благата на своята цивилизация, който съвсем не са отстъпвали на съвременните.
Мохенджо Даро е удивителен, не само с водопровода и обществените тоалетни, но и с градската си структура, внимателно обмислена и отлично изпълнена.
Градът, очевидно, е бил планиран предварително и е изграден на специална окачена система на две нива. Сградите на Мохенджо Даро са направени от изпечен кирпич със стандартен размер. Подредена система от улици, къщи с „удобства“, хамбари, бани. Градът е бил оборудван със всички съвременни удобства.
Загадката на Мохенджо Даро задава следните въпроси на историците и археолозите: Къде са градовете, които са предшествали тази столицата на индската цивилизация? Как хора, които не са могли да печат тухли са могли да построят подобни мегаполиси? Но това не са единствените въпроси, който можем да си зададем. Например, бихме попитали: Защо социалната структура в Мохенджо Даро значително е изпреварила всички останали?..
Всеки град си има своя атракция, но ако няма такава, то трябва да се появи. Какви ли не идеи минават през главите на хората. На всеки жител на град може да му хрумне нещо, което ще привлече вниманието на широката общественост, и където туристите ще искат да дойдат.
Такива забележителности са паметници с необичайна конструкция или просто по-друга форма на здание.
Водните източници също могат да минат в графата за градска забележителност, независимо от това дали са естествени или изкуствени.
TPlans се е ангажирала да построи 800-метров басейн в Дотонбори, Япония. Ако басейна се открие, както е планирано, в средата на 2015 г., той ще бъде най-големият в света открит басейн.
Схемата наподобява план басейн YN Studio, който ще се изведе от крайградските басейни, наречени LidoLine.
Този план е бил разработен за Риджентс, Лондон. Идеята била в канал с ширина 12 м да се запълни с пречистена вода от градската система, а не да се използва филтрирана вода от самия канал.
Частната фирма, която ще изгради Дотонбори, е създадена през април специално за проекта, който се очаква да струва 3000000000 йени или около 490 милиона долара.
В Западна Суматра е построен мост от корените Jembatan Akar. За да построят този мост на жителите на Западна Суматра са им били необходими 26 години.
Те само насочвали корените на дърветата, растящи на противоположния бряг по бамбукова рамка, а всичко останало е направила вече природата.
Трийсет метровият мост съединява две малки селца и се експлоатира вече 100 години.