Върху високоскоростната железопътна линия свързваща Париж и Амстердам има тунел дълъг около три километра, изцяло покрит със слънчеви батерии с мощност 1МВт.

Шестнадесет хиляди силициеви слънчеви клетки са разположени на покрива на тунела.

Първоначално той е построен, за да не падат дърветата на железопътната линия. Сега функционалността на защитното съоръжение се е разширило и днес можем да го наречем пълноценна слънчева електростанция.

Тунелът има двойна роля в опазването на околната среда. Първо той е построен за да предотврати изсичането на големи участъци от вековни гори и за опазване на пътя от падащи дървета. Второ ще осигурява „чиста” енергия и висока скорост на минаващите влакове.

Мощната фотогалванична електростанция ще бъде достатъчна за захранване на всички електровлакове в страната за един ден. Новата фотоелектрическа инсталация е разположена на неизползваеми площи. Тя ще намали въглеродните замърсявания от железопътния транспорт.

Освен това няма да има негативна реакция от страна на населението,  които стават при инсталиране на вятърни турбини, които придизвикват шум и вибрации, а подобни конструкции загрозяват и  живописните пейзажи.

Промишленият дизайнер Сун Ванг е създал екологическо устройство, за тези които обичат да бъдат повече сред природата. отколкото сред цивилизацията.

Да остави цивилизацията рядко се е отдавало на някой човек, защото хората отиват на вилата, в поход или на къмпинг, като влачат със себе си телефони и различни портативни техники от този вид.

Тогава възниква въпроса за зареждането на тези устройства. В този случай идва на помощ Hybrid Home Generator, който използва енергията на вятъра и слънцето и я превръща в електрическа.

Генератора е снабден с вятърна турбина и слънчеви панели. Получената енергия се натрупва в батерии, от които се зареждат устройствата.

Към екологичния генератор се включват всички джаджи, които имат USB-порт.

На физиците им се отдало да създадат светлина от нищото. И това не е чудо, а проверка на принципи от квантовата физика.

Съгласно квантовата теория, вакуума не е просто празно пространство. В него непрекъснато се променя енергията. Раждат се и умират двойка виртуални частици и античастици. Независимо от виртуалността си, те могат да оказват натиск. Това се нарича статичен ефект на Казимир и вече е потвърдено експериментално.

В теорията съществува и динамичен ефект на Казимир, според който вакуумните колебания се превръщат в реални частици, в частност фотони. Именно това са наблюдавали и учените.

Статистическият ефект на Казимир се наблюдава, когато две огледала се намират на много малко разстояние. В това пространство раждащите се и умиращи фотони притежават някаква дължина на вълната. От тях ще съществуват само тези, които имат дължина равна на разстоянието между огледалата или вписваща в него цяло число пъти. А останалите вълни ще бъдат подтиснати вследствие, на което налягането вътре ще бъде по-малко от външното, с което се обяснява възникващата сила.

За динамичния ефект на Казимир огледалата трябва да  трептят с голяма скорост. Това може да се осъществи много трудно, за това физиците приложили малка хитрост.

Те поставили метална повърхност в силно магнитно поле трептящо 11 милиарда пъти в секунда. Това предизвикало деформация на повърхността със скорост от  около 5% от тази на светлината.

На изхода започнали да се появяват фотони. Свойствата на зарегистрираните фотони показват, че те се раждат по двойки.

В съоръжението могат да се укрият от четири до шест човека. То ще ги предпазва от метеорити и вредно излъчване.

В своите проекти НАСА използва предимно алуминий, фибро стъкло и въглеродни влакна.

Студентите са разработили надуваема конструкция с площ 180 кв. м от модифициран текстил. В неговият състав влизат материали,  с антирадиционни свойства,  подобни на използващи се в съвремените АЕЦ, материали подобни на полиуретан за запазване на въздух във вътрешността. а също така слой със златно покритие, отразяващо ултравиолетовите лъчи.

Съоръжението има куполна форма, която ще отблъсква малките метеорити. Вътре ще има съоръжение за производство на вода и метан за гориво от въглероден диоксид и водород, в присъствието на никелов катализатор. Въглероден двуокис има в голямо количество в марсианската атмосфера. Водород може да се получи и чрез хидролиза на водата. На Червената планета, тя е в замразено състояние. При хидролизата се образува и необходимия за дишане кислород.

Вместо тежкия никел, студентите предлагат да се използва тъкан от наночастици на този метал, над която те сега активно работят.

Устройства оборудвани със слънчеви батерии, са като истински Граал за ентусиастите на еко-технологиите. Колко енергия може да събере фотоелектрически енергоелемент, намиращ се на един панел на смартфон?

Съвсем различен е случая с по-големи обекти, като например улични навеси. Като се има в предвид, че общинските власти не бързат да изпълнят града с обществени „слънчеви” спирки и магазини,  мисля си дали тази идея не би паснала на собствениците на частни домове?

Новата придобивка, която ви предлагам е оригинален шезлонг с навес, защитен от слънцето. На обратната страна на свода е поставена  35-ватова батерия, която събира толкова енергия, колкото да се зареди някое портативно устройство. За целта в конструкцията са вградени акумулатор и няколко USB-порта.

Необичайния дизайн на шезлонга ще бъде истинско бижу за двора или терасата.