Системата на ID24 официално открита в Европейския център по синхронно излъчване позволява да се изгорят вещества между два диамантени накрайника, при налягане по-голямо от 3 милиона бара и на нагрети с лазер до 10 000 ˚С. Такива са условията на дълбочина 2500 километра.

Изследваните образци от вещества са частици прах, а въздействието на екстремните температури е за няколко микросекунди. Това е напълно достатъчно, за да може с помощта на ренгеновите лъчи да се определи в какво състояние се намират тези вещества в подземната „пещ“ и да се наблюдават какви химически операции ги съпровождат.

Така геолозите и космолозите ще получат отговор на някои от въпросите си. Ще бъде интересно подробно да се узнае истината за неустойчивото състояние на материята, което съществува в някои по-големи планети от типа на Юпитер.

В близките седмици системата ще работи в тестов режим, а от месец май 2012г. ще стане достъпна за учените по цял свят.

Плановете за създаване на огромни слънчеви електростанции в пустините вече съществуват.

Дизайнерът Фил Паули е предложил да се поставят слънчеви панели върху безкрайните простори на световния океан.

Този проект включва монтирането на плаващи соларни панели директно в неутрални води. Те ще произвеждат „зелена“ електроенергия, която ще се събира и изпраща с кабели „на земя“, където е необходимо.

Идеята на Паули има две приимущества. Първо, не е необходимо да се търсят огромни свободни пространства земя, на които да се поставят слънчевите панели и за нея да се плаща наем за заеманото пространство.

Второ, тези слънчеви установки са много по-ефективни от тези поставени на континентите.

Водата отразява светлината и поради своята извита форма, този вид панели, могат да изработват 20% повече енергия в сравнение с тези, които са разположени на земята.

Интересното е, че слънчевата електростанция може да бъде допълнена и с хидроелектростанция. Поставените сегменти освен слънчева енергия, могат да придобиват електричество и от енергията на вълните, на които те се „люлеят“.

Единственият минус на този вид електростанции е възможността да се сблъскват с минаващи наблизо плавателни съдове, тъй като те са трудно забележими на морската повърхност.

Предлаганото устройство се захранва от енергията на морските вълни.
Инсталацията е разположена частично на брега, а другата близо до него.  До брега, на потон е поставен вълноприемник, конструктивно свързан с механизъм за преобразуване на енергията.
На брега е поставена втората част на постановката  заедно с електрогенератор.
Режима на работа е автоматичен.
Разработената кинематична схема на установката не е патентована. Обема на работния проект е 10 листа – 600Х800.

За прогреса са необходими технологии, които не само ще намаляват разходите, но ще гарантират и защитата на околната среда.

Архитектът Vikas Pawar е проектирал Еко небостъргач, който снабдява с чиста вода, храна и енергия жителите на индийския град Нойда. Небостъргач се състои от две усукани свързани кули, които кръжи във въздуха, окачени на мостове.

Спираловидните елементи добавени за естетическа красота, служат за отглеждане на хранителни продукти. В покритите галерии на горните нива се намира масивна инсталация на ветрени генератори.