Инженерите се стремят да получат електроенергия от най-необичайни източници, даже и от звукови вълни.
Джаджата Green Noise се поставя близо до писти за излитане, магистрали и други шумни места. Тя превръща звуковите вълни в електричество.
Дизайнерът  Hung-Uei Jou бил силно загрижен, че хиляди децибели се губят просто така и решил да създаде устройство захващащо звуковите вълни, от които получавал енергия.
Устройството има динамичен вид и е снабдено с тринога за устойчивост и мобилност. То може да се поставя до всички места с повишени нива на шум.
Green Noise със сигурност ще се превърне в много популярно устройството, когато неговата технологията бъде напълно разработена.

Британски студент намерил патент за „летяща чиния“, издаден от Европейското патентно ведомство. Документ от 1973 приема идеята за космически кораб с формата на диск, който използва силата на термоядрен синтез, интелектуална собственост на лондонската компания Jensen and Son, а за непосредствен неин изобретател се посочва инженера Чарлз Осмонд Фредерик.

Както се разбира от текста на патента, корабът е изработен по поръчка на British Railway, държавна транспортна компания, и е предназначен за превоз на пътници. В заявката детайлно е описан термоядрения двигател, използващите се лазери за нагряване на плазмата, схемата за поддържане на изкуствена гравитация и вътрешното устройство на отделението за пътници.

Намереният документ е коментиран от Европейската космическа агенция. Според инженерите , летателния апарат устроен по този начин, не може да бъде построен, защото методите за контролиране на ядрения синтез за сега не са ясни, а аеродинамичните свойства предизвикват възражения от специалистите. От своя страна, Министерството на транспорта е заявило, че в момента не планират да използват ядрената „летяща чиния“ като транспортно средство.

Учени от Университета на Западна Англия в Бристол са разработили уникален робот, който може да създаде своя собствена електроенергия. Роботът е наречен EcoBot II и използва като източник на енергия специални биоелектрохимични клетки, които генерират електричество, като „преварява“ мухи. Тези клетки се изпълват с вода от градските отпадъчни води. Те съдържат голямо количество бактерии, които преработват мухите в електричество.
Схемата на работа на робота е следната. Първоначално в клетката, която не съдържа въздух, се слага мъртва муха. Специални ензими, които се съдържат в живеещите в канализацията бактерии, разлагат хитиновата обвивка на мухата, с получената проста захар. Тази захар участва в метаболизма на бактериите, в резултат на което се отделят свободни електрони. Тези електрони превръщат съдържащите се в канализацията сулфатни йони в сулфидни такива, които се движат към анода. На анода сулфидните йони реагират с вода, отново се окисляват в сулфати и отдават електрони на анода. В резултат на това между анода и катода се получава разлика в потенциалите.
За сега изработената по този начин енергия не е много голяма. EcoBot II, оборудвана с осем клетки може да се движи със скорост около 10 см / ч, като на всеки 12 минути в робота се акумулира достатъчно енергия, за да се измести с два сантиметра. При „зареждане“ с осем мухи робот се движи в продължение на пет дни. В бъдеще, разработчиците планират да подобрят изобретението си, по специално, роботът сам да намират храната си. Като примамка за мухи се планира да се използват всякакви отпадъчни води.

Норвежкият град Рюкан се намира на 59°52′54″ с. ш., на няколко километра южно от Санкт Петербург. Той е разположен в неудачно планинско дефиле. Тук пет месеца въобще не пробиват лъчите на слънцето. Градът постоянно е в здрач.

Местните жители решили как да решат този проблем.

На самият връх на близко стоящата планина ще поставят големи огледала, които постоянно ще следят слънцето и ще хвърлят „слънчеви зайчета“ на площ от 200 кв.м на централният площад на града.

Ако се погледне от града, ще изглежда сякаш над планината блести истинско слънце.

Общата площ на огледалата ще бъде 50 кв. м и ще се управляват от централен компютър. Въртолети ще докарат огледалата на мястото на поставянето им. Тези огледала могат да послужат и за нагряване на вода.

Това не е първият проект в Европа. Първият е бил в италианския град Виганела в Алпите, където било поставено малко 2,4 метрово огледало през 2006 г.

Ан Макосински от Канада е разработила фенерче, което се захранва от топлината на човешките ръце.

Целта й е била да намали количеството използвани батерии за еднократна употреба, които се хвърлят в боклука и замърсяват околната среда.

Това фенерче може да стане по-евтина алтернатива за хора, които не могат да си позволят електричество за осветление на дома си.

За създаване на термоелектрическото фенерче, тя е използвала плочките на Пелтие, които произвеждат електричество чрез нагряване от едната страна и охлаждане от другата.

Нейното изобретение се състои от две алуминиеви тръби, които се намират във втората PVC тръба с отвор, който позволява ръцете на човек да влязат в контакт плочките на Пелтие.

Проектът е ергономичен, термодинамично ефективен и изисква температурна разлика само от пет градуса, за да произвежда до 5,4 MW яркост.

Тази технология може да помогне за предотвратяване на ненужното използване на батерии, които са източник на пропускащи в земята токсични химикали. А това, в крайна сметка, може да осигури евтини, възобновяеми източници на светлина за развиващите се страни, където хората нямат достъп до електричество.