Един учител бил в града и споделил впечатленията си от него:
– Бях във възторг! Той е цяло вълшебство! Щастлив съм и пея от радост. Видях Бог навсякъде.
– О, – казал един от учениците. В този град е Бог. Човек се чувства радостен и щастлив. Аз непременно ще отида там и ще се докосна до това блаженство.
Ученикът обиколил града и се върнал мрачен. Когато се обърнали към него тъжно казал:
– Светът е отвратителен! Всички са зли и недоволни. Ругаят и се обиждат. Отминават нуждаещите се и инвалидите без да им помогнат. Чувствам се зле….
– Да, – казал учителят. – Ти си прав.
– Но как така, –  възкликнал ученикът, – ти дойде щастлив и опиянен, ти пееше радостно…, а аз плача от мъка, която преизпълва сърцето ми.
Учителят казал:
– Причината е, че ти не си вървял в този ритъм, с който аз преминах града.