Вадим участваше в подбора за играчи в училищния баскетболен отбор. Всичко се сведе до последните двама играчи, той и още едно момче.
Треньорът предложи:
– Играйте един на един пред цялата група. Победителят ще влезе в отбора.
С всеки вкаран или пропуснат удар напрежението нарастваше. Момчетата, обграждащи половината на игрището, започнаха да аплодират своя избраник.
Всичко се сведе до последните владения на топката.
За съжаление Вадим загуби.
Одобрителни викове избухнаха за противника му, а Вадим получи няколко неловки потупвания по гърба.
Като губещ, в него се бореха натрапчиви мисли:
– Никога повече няма да губя.
– Няма да бъда повече слаб.
– Ще им докажа, че грешат.
Но най-страшното бе, че желаеше всичко да запази скрито завинаги.
Това са просто мисли. Те са налагане на клетви или въздействащи договори, които подписваме на тъмно.
Срамът не е просто чувство. Той отваря вратата за заразни споразумения и обети, които водят до рак на душата.
Като неоткрита болест, тя се разпространява мълчаливо. Заравя се дълбоко в нашата идентичност, изкривява начина, по който виждаме себе си и саботира начина, по който се отнасяме към другите.
Срамът не крещи, но често шепне:
– Не си достатъчен. Недостоен си. Напълно си разбит.
Независимо дали става дума за детски рани, културни лъжи или религиозни догми, изградени върху представянето, срамът се промъква. Той ни убеждава не само, че сме направили нещо нередно, но и че ние сме нещо сбъркани.
Срамът ни държи малки. Убеждава ни, че любовта е условна и следователно трябва да бъде заслужена, или още по-лошо, че изобщо не я заслужаваме и се изисква да платим за нея.
Но ето добрата новина: Исус не дойде само да прости греха, но Той плати за нас. И го направи не само за да ни очисти, но и за да свали тежестта на срама и фалшивото аз.
Евангелието не просто ни измива, то възстановява това, което сме. Срамът не се разбива с усилие, той се разбива с любов. И това става, когато преживяваме, че сме видени, познати и прегърнати.
Срамът не е краят на вашата история.
Исус предлага нещо ново: нова история, дори ново име, нов начин на живот без срам.