Станчо заяви дълбокомислено:
– Човекът до голяма степен е несъзнателно същество. Той прави нещо и не разбира защо го прави.
– Така си е, – съгласи се Стоян, – хората са правили жертви още в миналото. Кого ли не са убивали по милостта на боговете?!
Станчо се изпъчи и добави:
– Историята на жертвоприношенията датира от хиляди години. На кого и защо хората първоначално са направили жертвата е под въпрос. Програмата за жертва може да витае някъде в областите на неосъзнатото.
– Тогава нека направим обратното, – плесна с ръце Краси. – Не жертви, а приноси на живот.
– Как си го представяш това? – попита озадачен Станчо.
– Например, спасяваш буболечката заседнала в мрежата на паяка, – засмя се Краси.
– О, без фанатизъм, – махна с ръка Стоян.
– И все пак това е по-добре отколкото да се правят жертви, – възкликна Краси, – нека бъде дарение на живот.
Тук се обади и Филип:
– А защо не и вечен живот, който ни дава Исус Христос …
Останалите възнегодуваха:
– Тоя пак почна с неговия Бог.
Никой не искаше да слуша Филип.
Желаеха промяна, но не знаеха къде да я търсят.