Мартин реши да ремонтира старият си диван, който бе оставил под навеса. Той бе износен и разкъсан.
– Ще го претапицирам и ще стане като нов, – заяви гордо Мартин.
– Може ли парче нов плат наистина да съживи този стар диван? – недоверчиво попита съпругата му Милена.
– Сама ще видиш, – закани се Мартин.
Когато Милен свърши работата по тапицирането на стария диван, Милена бе изумена от трансформацията му.
Изглеждаше съвсем различно. Бе напълно преобразен.
– Не мога да повярвам, че това е същият диван, – възкликна тя.
Понякога, след като сме преживели трудна ситуация, може да се погледнем в огледалото и не можем да се познаем. Виждаме сърце, белязано от болка, горчивина, мъка и нараняване.
Май е време за малко претапициране.
Бог е готов и желае да претапицира нашите разбити сърца.
Той ще премахне нашите каменни, упорити сърца и ще ги замени с нежни, отзивчиви сърца.
Невероятно нали?
Може да мислим, че не можем да простим и да продължим напред или да намерим истински мир и почивка.
Със собствените си сили не можем да направим нито едно от тези неща.
Но когато позволим на Бог да размени нашите коравосърдечни сърца с нежни сърца, в живота ни може да настъпи възстановяване.
Бог не може да претапицира сърцата ни, освен ако не сме готови да пуснем старото и да прегърнем новото, което Той предлага.
Трябва да сме готови да разменим горчивината, непростителността и болката, които се опитват да ни попречат да простим и възстановим мира.
Ще направите ли тази размяна днес?