Милен гледаше в прозореца и забеляза как сенките постепенно скриват светлината на деня.
– Има толкова много страхове в този свят, каза си той. – Ние не можем да се справим с тях.
Мислите му се надпреварваха и блъскаха в главата му:
– На много места настъпването на нощта носи ужас и страх от дебнеща опасност.
– Повечето злини и престъпления се извършват под прикритието на мрака.
– Актове на магьосничество и зли сили, кражби и убийства, неморалност и пиянство често се случват в тъмнината.
– Убийци, нощни бегълци и онези, които се допитват до медиуми, се крият под покрива на мрака.
Внезапно Милен плесна с ръце.
– Хората не са сигурни какво се крие в сянката на тъмнината, – смръщи вежди той, – затова очакват с нетърпение да изгрее слънцето.
Милен възкликна:
– А когато решим да следваме Господа, няма да ходимв тъмнина, а в радостта на Неговата светлина.
Изведнъж той осъзна:
– Всеки, който иска да бъде озарен от присъствието на Христос, Който дава надежда и насока към живота, трябва да се идентифицира с Христос чрез вяра.
Въздъхна и отчетливо продължи:
– Библията ясно ни говори, че за да бъдем изпълнени със светлина, без тъмни ъгли, да бъдем нъчезарни, сякаш прожектор ни изпълва със светлина е да позволим на Исус, Светлината на света, да изпълни живота ни.
– Да, това е единствения начин, няма друг, – потвърди баща му, когато влезе в стаята и чу думите на сина си, – за да се избегне заплитането в тъмнината на света и измамните му удоволствия.