Стойко за първи път се качваше в самолет, но това съвсем не бе стабилна машина.
При най-малкият порив на вятъра се накланяше заплашително, а при по-силен очакваш да се разпадне по шевовете.
Стойко не можеше да се настани удобно.
Все си мислеше:
„Ще се разбием някъде! Това е пълен ужас!“
Той се въртеше. Гледаше уплашено надолу и здраво стискаше седалката под него.
Сякаш това щеше да помогне!
На пилота му стана неприятно, да гледа, как този млад човек се гърчи от страх.
Погледна Стойко и извика, мъчейки се да превъзмогне шума от самолета:
– Няма да срещнем нещо, с които не мога да се справя. Довери ми се, аз управлявам този самолет от години. Независимо, че е толкова стар и често ремонтиран, в моите ръце е надежден.
Ако Бог ви каже същото:
– Довери Ми се.
Бихте ли поверили живота си на Него?
Ние планираме начина, по който искаме да живеем, но само Бог ни прави способни да го направим.