Ан Коун бе млада шивачка.
Днес тя бе много развълнувана:
– Приета съм в едно от най-известните училища за моден дизайн.
Веднага тръгна да се запише, но ….
Директорът на училището я посрещна с думите:
– Не сте добре дошла в нашето училище.
Коун се смути, не знаеше какво да каже, а директорът поясни:
– Ще бъда откровен с вас. Ние не знаехме, че сте чернокожа.
Ан не искаше да си тръгне. Тя се помоли безгласно:
– Господи, позволи ми да остана тук.
Виждайки упоритостта ѝ, директорът примирен каза:
– Добре, ще останете, но ще ви отделя в друга стая до тази на белите и вратата ще бъде леко открехната, за да чувате уроците.
Коун бе много талантлива. Тя завърши шест месеца по-рано от останалите в курса.
Имаше много клиенти и то хора с много пари.
Ана проектира световно известната сватбена рокля.
Наложи се да шие тази рокля два пъти, защото над шивашкото ѝ ателие се спука тръба, която съсипа първата рокля.
Постоянството е проява на сила.
Докато Бог ни вдъхновява, нека се стремим да се молим упорито и никога да не се отказваме. На Своето време и по съвършен начин Той ще ни отговори.