Все едно вятър премина покрай Иван. Това бе Петър, който постоянно тичаше за нещо на някъде.
Иван извика:
– Петре, нямали да поспреш за минута и да забавиш малко живота си?
Продължавайки бързо да напредва към следващата цел, Петър отговори бързо:
– Имам толкова много работа за вършене. Ако спра, кой ще ми я свърши?
– Почакай, – провикна се Иван, – какво направи Исус в последната събота от живота си?
Внезапно Петър спря, замисли се и бавно каза:
– В нито едно от Евангелията не се споменава за това.
– Аха, изглежда, че Исус беше тих през този ден, – усмихна се предизвикателно Иван.
Петър разтърси глава и попита:
– Искаш да ми кажеш, че след като остава една седмица живот, Исус е спазвал съботата? Или че Исус е смятал поклонението за по-важно от работата?
– Точно това искам да ти кажа, – спокойно поде Иван. – Ако Исус намери време да спре бързането и да седне в тишината, мислите ли, че и ти би могъл да направиш същото?
– Той е могъл, нали е Божия Син, но не и аз. Имам прекалено много работа за вършене.
И ускори ход нататък.
Гласът на Иван го догони:
– Ако беше поспрял за малко с Него, дали нямаше да свършиш много повече, отколкото си очаквал?
Но остана без отговор, защото Петър бе отлетял да върши работите си.