Венелин и Захари седяха на покрива на блока и гледаха отвисоко града. В тях се пораждаха какви ли не мисли от видяното.
– От къде идва срамът? – попита внезапно Венелин.
– Много ясно, – плесна с ръце Захари, – казваме това, което не трябва да казваме …
– Ходим там, където изобщо не трябва да стъпваме, – добави Венелин.
– Вземаме нещо, което не е наше и то без разрешение, – продължи Захари.
– И когато го направим, – Венелин си пое дълбоко въздух, – ние се крием, като се покриваме с добри дела.
– Достатъчно е понякога само една фраза и ние ставаме голи в собствения си провал, – засмя се предизвикателно Захари.
– Какъв е изходът? – поинтересува се Венелин.
– Бог проля невинна кръв, предлагайки живота на Сина Си. Достатъчно е само да си признаем и да се отвърнем от греха си. Тогава Отец ни облича с дрехата на правдата, – обясни Захари.
Венелин изгледа приятелят си с любопитство:
– От къде ти идват такива мисли? Звучи доста убедително.
– Дори и да се крием, – усмихна се топло и разбиращо Захари, – Той ни търси и очаква. Отдай се на благодатта на Христос.