Тъмни облаци забулиха небето, но не заваля. Привечер мъгла покри всичко и така се задържа до сутринта.
Веселин бе обезкуражен. Приятелката му Камелия го бе огорчила.
Той лежеше цяла нощ без да мигне. Така го завари утрото.
Баща му влезе, погледна го и попита:
– Какво те измъчва?
– Какво означава човек да обича несериозно? Как да разбера кога обичам истински и кога несериозно?
Да, тези въпроси не бяха леки. За тях се изискваше може би по-голямо разяснение.
Бащата се почеса по главата и отговори само с няколко думи:
– Любовта е жертвена. Тя не очаква нищо в замяна.
Веселен въздъхна дълбоко и добави:
– С други думи, само жертвената любов е истинска.
Бащата кимна в знак на съгласие.
Това бе напълно достатъчно за Веселин. Той знаеше как по-нататък да действа.