Андро пропусна службата в църквата тази сутрин. За това реши да излезе и да се нахрани.
Влезе в един ресторант и докато поглъщаше предложената му храна, съдеше хората около себе си.
– Не мога да повярвам, това място е пълно, когато е време за църква, – каза си Андро. – Явно много са объркани приоритетите на тези хората.
Поклати глава и недоволно продължи монолога си:
– Колко много хора не влизат в Божия дом. Не се учудвам, че светът е тръгнала към погибел.
Андро бе решил да отиде на църква тази сутрин, но си плати да гледа двубоя между двама известни боксьора, а той бе много късно през нощта.
Предупредиха го предварително:
– Плати за двубоя и ще трябва да останеш буден до късно.
Андро довърши бирата в хладилника и тъй като до началото на срещата оставаха още час и половина, премина на уиски.
И така по изключение пропусна службата в църквата и я замени с обилна храна в ресторанта.
На близката маса седяха махмурлии в спортни дрехи. Очевидно те изобщо нямаха намерение да ходят на църква.
– Колко е тъжно да пропиляваш живота си по този начин, – осъди ги Андро. – Те едва ли знаят, че наближава Денят Господен.
Погледа му попадна на няколко семейства с малки деца и недоволно измърмори:
– Какъв път ли ще поемат тези деца, щом ги отглеждат далеч от църквата? Радвам се, че родителите ми ме възпитаха правилно.
Андро се оглеждаше нервно и осъждението му към хората в ресторанта растеше и се уголемяваше.
– Те не знаят нищо за Господа, а аз какво правя тук по това време? – попита се Андро.
Хвана се за главата и едва не изрева.
Накрая той окончателно реши:
– Ще отида на вечерната служба.