Вчера Петър с баща си пося семена на бъдещите очаквани домати, чушки, краставици, тиквички и патладжани.
За малкото момче това това бе много интересно. Петър за първи път участваше в такова засаждане.
Веднага след като стана той изтича в градината, за да види дали нещо е поникнало.
– Нищо, – разочаровано каза Петър.
Бащата видя къде отиде сина му и го посрещна на вратата:
– Времето през, което расте разсада е най-важния от живота му. За това не трябва много да се бърза.
– Но нали трябва да се покажат, – възрази Петър.
– Малките кълнове бавно си пробиват път през почвата към слънцето. Когато това стане, те вече са станали устойчиви към температурните промени.
– И сега, кога ще се появят? – попита с нетърпение Петър.
– Сам ще видиш, ако си достатъчно търпелив, – усмихна се баща му.
Минаха няколко седмици.
Петър с възторжени възклицания посрещна едва наболите зелени кълнове:
– Ето ги! Появиха се!
Лесно възхваляваме победите и триумфите в живота, без да осъзнаваме, че те са свързани с изграждането на характер в битките.
Бог ни позволява да преминем през предизвикателства и трудности, за да се оформим такива, каквито Той ни е призовал да бъдем.
Господ с нетърпение очаква да излезем от изпитанията „зрели и завършени, без никакъв недостатък“.