Дамян бе добър комшия. Той често посещаваше Петър и го дразнеше с приказките си.
Вечерта Дамян бе забелязал как по-малкият брат на Петър с фучене напусна къщата.
Нещо се бе случило между двамата братя, а Дамян изгаряше от нетърпение да разбере какво е станало.
Той се приближи до оградата и извика на комшията си:
– Петре, защо изгони снощи Слави?
– Каза, че имал някаква спешна работа, за това ни напусна, – Петър обясни без да му трепне окото.
Дамян се направи, че не е чул и още по-настоятелно запита:
– В какво се е провинил този път?
Петър разбра, че този път няма да може да се измъкне и отсече:
– Това си е наша работа.
– Е, ще попитам баща ти, той навярно знае причината, – Дамян го изгледа присмехулно.
– Ако желае, ще ти я съобщи, – натърти Петър.
– В селото се носят слухове, че по цяла нощ се наливаш с алкохол и чакаш да умре баща ти, за да наследиш имота му, – подметна Дамян. – Може би затова държиш брат си далеч от дома.
Петър се засмя уморено.
– Днес си ял лучена супа нали, чичо Дамяне?
Дамян се смая, а Петър продължи:
– Понякога миризмите са по-лоши от слуховете, защото слуховете са безобидни. Те казват нещо само за човека, който ги разпространява.
Дамян изсумтя и се скри в двора си.