Горещината бе непоносима. Не бе нужно да погледне човек термометъра, за да разбере, че бе над 40 градуса.

Хората се крие под сенките. Всеки търсеше място, където можеше да се разхлади.

Дамян предложи на Стефан:

– Хайде да се разходим край реката. Там поне подухва лек вятър и жегата не се усеща толкова осезаемо.

– Не е лоша идеята ти, – веднага се съгласи Стефан.

И двамата се отправиха към реката.

Когато наближиха, Стефан извика:

– Виж – и протегна ръка към реката.

Там посред водата лежеше нещо. Двамата се взряха напрегнато.

– Това е труп на човек, – извика уплашено Дамян.

– Трябва веднага да се обадим в полицията, – Стефан веднага взе инициативата в свои ръце.

Той нервно започна да натиска бутоните на телефона си и след иззвъняването задавено произнесе:

– Труп …. в реката…..

След уточнения по телефона му обещаха, че ще изпратят спасителен екип.

Момчетата дълго не чакаха.

Пристигналите двама мъже бързо се качиха на гумена лодка и тръгнаха към предполагаемия труп.

Когато стигнаха до него, се оказа, че тук пясъкът е малко по-висок, но водата го заливаше и не се забелязваше от далече.

Единият от спасителите се опита да напипа пулса на лежащия във водата притворил очи мъж.

Изведнъж тялото се размърда и мъжът във водата отвори очи. Той изгледа изненадано двамата надвесили се над него и седна.

– Защо сте легнали тук? – попита еди от спасителите.

– Помислили са ви за труп, – прибави другия.

Мъжът вече почти разсънен каза леко усмихнат:

– Тук водата е по плитка. Беше ми горещо и легнах. После съм заспал.

– Вижте, – каза загрижено един от спасителите, – не е съвсем безопасно да се спи дори в най-плитката част на реката.

А другият добави:

– Потърсете по-приемлив начин да се разхлаждате.