Слънцето весело надникна през прозореца. Кирил се протегна в кревата и си каза:

– Чувствам, че заслужавам повече. А защо не пари, материални придобивки, ….? – унесе се той в мечтите си.

Охо, почакай млади човече? Бъди нащрек! Алчността е фина и незабележима. Тя може така да обсеби сърцето ти, че даже да не я забележиш.

Неохраняваното сърце е силно податливо на това изтощително заболяване. То е трудно се диагностицира, особено при самодиагностика.

– Ще ми разправя Слави, че животът не се състоял в изобилието на живота, – Кирил отхвърли завивката и се усмихна на слънцето. – Нима хората са глупави?! Днес почти всеки мисли, че животът им се определя от техните вещи и придобивки.

Кирил бе чул някой да му казва:
– Да бъдеш „богат“ ,означава да си щедър към нуждаещите се и бедните. Алчният човек е този, който има, но не дава или ако дава то е съвсем малко. Щедрото даване ще те освободи от хватката на алчността. За това давай на драго сърце, без да се скъпиш.

– Защо си спомних точно тези думи тази сутрин?! – възкликна Кирил. – Нима наистина съм алчен? …. Щедро даване….. А защо да не опитам? Така мога да зарадвам някого. Би било добре. И на мен ще ми бъде хубаво.

Увлечен от тези мисли, Кирил се облече и излезе. Той имаше чудесна идея и бързаше да я осъществи.