Навън бе облачно. Канеше се да вали, но не бе студено. В такова време хората си седяха у дома. На никой не му се излизаше навън.
Дядо Кирил седеше във фотьойла, потънал в своите старчески мисли.
Изведнъж Стоян се втурна в стаята и задърпа старецът си:
– Дядо, виж, какво пише тука?
– Какво? – попита вяло стареца, сякаш се събуждаше от дълбок сън.
– Учени са направили проучване и са установили, че само една лъжа може да повлияе на човешкото здраве.
– Я, я … – дядо Кирил се понадигна, вглеждайки се любопитно във внука си.
– Оказва се, – възторжено каза момчето, че скриването на истината, увеличава риска от развитие на сърдечни заболявания.
– Какво? – невярващо опули очи старецът. – Лъжите причиняват сърдечни заболявания?!
– Ето виж сам, – Стоян даде вестникът на дядо си.
– Я чети, че очилата ми останаха в другата стая, – помоли го дядо Кирил.
– „По време на изследването, – започна да чете Стоян, – експертите анализираха два модела за регулиране на емоциите: повърхностни и дълбоки. При първия тип човек демонстрира чувствата си пред другите, а вторият включва прикриването на истински мисли“.
– И какво станало? – нетърпеливо се обади старецът.
– „Когато човек произнася лъжа изпитва стрес, – продължи четенето си Стоян. – Ако правите това редовно, се увеличава натоварването върху сърдечно-съдовата система, която първа пострадва поради възникване на нервни ситуации….“
– Я, гледай ти каква била работата, – зацъка с език дядо Кирил.
– „В резултат на това вероятността от инфаркти и инсулти се увеличава значително“.
– И какво излиза? – почеса се по главата старецът. – Казването на лъжа не е полезно не само от морална гледна точка, но и поради увеличения риск от здравословни проблеми.
Стоян само поклати глава в съгласие.