Времето бе слънчево и не много горещо, но сърцата на Тихомир и Елка бяха неспокойни.
Те мислеха да създадат семейство, а днес на Тихомир предстоеше, да представи на родителите си бъдещата си жена. Те бяха възрастни хора, които живееха в едно затънтено село в планината сред роднини и приятели, далеч от градския шум и суета.
Пътя, който не бе малък, изминаха неусетно, потънали в мисли около предстоящата среща.
Когато пристигнаха ги посрещнаха роднини и близки на Тихомир. Всеки от тях бе дошъл да види, какво си е избрало „градското“ момче за съпруга.
Елка с непринудеността си и доброто си сърце се хареса на всички и притеснението бе разчупено и от двете страни.
На трапезата всички се поотпуснаха, пяха и говориха много.
Един от роднините приближи до Елка, хитро се усмихна и попита:
– Какво видя в нашия Тихомир, че си се решила да се ожениш за него?
На масата настъпи мълчание. Всички бяха вперили поглед в Елка и с нетърпение очакваха отговора ѝ. Тихомир малко се притесни. Това бе доста предизвикателно и провокиращо в случая.
Елка се усмихна и простодушно каза:
– По Божия милост, Тихомир е израснал и е станал човек, който да обичам.
На масата се раздадоха одобрителни възгласи.
– Бива си я.
– Харно момиче е.
А друг се обърна към Тихомир:
– Добра булка си си избрал, като очите си да я пазиш.
Минаха години и когато Тихомир разказваше за този случай казваше:
– Много харесах този умен отговор, защото той отразява как в Христос, Бог вижда много повече от нашето минало.
Понякога можем да виждаме себе си само такива, каквито сме били, с всичките си провали и недостатъци, но Бог ни вижда като нови творения. Не какви сме сега, а кои сме в Исус и какви ще станем чрез силата на Светия Дух.
Нека Бог ни научи да гледаме по този начин не само на себе си, но и на другите.