Минко бе престанал да ходи на църква. По-рано той бе много ревностен и не пропускаше служба или молитва.
Мина доста време и никой не бе го виждал да влиза в Господния храм.
Тогава свещеникът реши да навести Минко и се отправи към дома му.
Вратата бе отворена и Божият служител влезе.
Стопанинът на дома седеше сам пред огнището. Замислен, забил поглед в пода. Когато забеляза свещеника, Минко го поздрави с кимване на глава и го покани:
– Заповядайте, седнете – и му посочи близкия стол.
Свещеникът се настани удобно и започна да наблюдава играещите пламъци в огнището.
Двамата дълго мълчаха.
Изведнъж свещеникът се надигна, взе машата избра едно силно разгоряло се дърво и го отмести далече от общия пламък. След което седна.
Мълчанието продължи. Никой от тях не отрони дума. Сякаш нищо особено, не се бе случило.
Отделеното дърво престана да гори и започна едва да тлее. После изстина и почерня.
Свещеникът отново стана взе машата и върна почернялото дърво в буйния огън. След миг то пламтеше като другите дървета в огнището.
Божият служител мълчаливо върна машата на мястото ѝ и се насочи към вратата. Когато прехвърляше вече крак през прага, той чу Минко да казва:
– Благодаря ви за посещението и проповедта край огнището. Тази неделя непременно ще дойда на църква.