Всеки си има мечата. Макар понякога и неосъществима, тя не напуска съзнанието ни и чертае ярка картината на осъществяването ѝ.
– Ех, ако можеше ….!
Кой ли не е въздишал по неизпълнимия си блян.
В едно малко селище, някъде накрай света, живееше един Чук. Той беше трудолюбив и съвестно изпълняваше задълженията. Неуморно чукаше ден и нощ до изнемога.
Но Чукът имаше една мечта. Искаше да полети в космоса.
– Другите летят, с какво съм по-лош от тях? – казваше той. – Освен това ще прикова звездите към небето, така че да не падат от него.
Чукът можеше и да полети, но не знаеше как да се издигне нагоре, но имаше и друг проблем.
Самият той често се чудеше:
– Толкова съм зает в работата си, че не знам, от къде да взема свободно време за това начинание, а толкова много ми се иска да полетя в космоса!
Така чукът продължи да работи всеотдайно без почивка, въпреки мечтата, която много често спохождаше мислите му.
А вечерно време, когато видеше някоя звезда да пада, въздишаше тежко:
– Е, мен ме няма там, в противен случай това не би се случило.
И отново въздишаше. За него мечата му се струваше непостижима.
Какво да се прави, като бе нужен толкова много на земята …..