От известно време Обайд започна да е съмнява в това, което проповядваше исляма. Четеше Корана редовно, но имаше неща, които го смущаваха. Усещаше, че нещо не е наред и той започна упорито да търси истината.
Интернет му предостави такава възможност и много скоро Обайд остави вярата на семейството и предците си, и възложи своето упование на Христос.
Няколко години Обайд успя да запази тайната си, че е станал хрисиянин.
Но един ден баща му откри в стаята му Библията, която бе разпечатал от интернет и го попита ужасен:
– Защо четеш тази книга?
Обайд си помисли: „Дойде време да разкрия християнската си вяра. Знам какво ме очаква, когато разберат, че съм хрисиянин, но се оставям на Божията милост“.
– Защото аз вярвам в тази книга, – отговори спокойно Обайд.
– Това шега ли е?
– Не, не е шега. Говоря съвсем сериозно. Това е моята вяра.
Семейството на Обайд не реагира със заплахи, нито упражни върху него насилие, но баща му му каза:
– Твоето обръщение е позор за нас. Знаеш ли, че то е опасно за цялото ни семейство? Не е лошо да преосмислиш поведението си и да се върнеш към исляма.
Семейството на Обайд скри обръщането му към християнството от цялата общност, но Обайд бе на друго мнение.
Той си каза:
– Сега, когато моето семейство знае, че съм станал християнин, защо да го крия? Нека всички знаят.
След това вдигна ръце нагоре и промълви:
– Господи, доверяват Ти се.