В една приказка се казва, че на небето имало прием на добродетелите. Там били правдата, честността, искреността, добротата, простителността, любовта, добротворството, благодарността и др.
Всички добродетели радостно разговаряли и споделяли преживяванията си. Някои забелязали, че добротворството и благодарността не разговаряли изобщо помежду си.
Оказало се, че те изобщо не се познавали, защото намали случай, в който да се срещнат.
Това може да ви звучи прекалено, но съдържа в себе си горчива истина.
Талмудът казва, че който се наслаждава на нещо без благодарност, обсебва нещо от Бога.
Благодарността е една от най-големите привилегии на човека. Тя доказва, че разбираме и ценим живота.
Колкото повече благодарим, толкова повече приемаме. Лютер твърди, че благодарността е истинската добродетел и най-доброто богослужение.
Когато постоянстваме в благодарността, тогава Бог постоянства в благословението.
Благодарният за всичко има поглед, отправен към Бога.