Американските учени са склонни да приравнят танорексията, зависимостта от слънцето, до пристрастяването към алкохола и наркотиците.
Според изследователите болни от танорексия са доста. Желанието за добиване на загар, учените смятат, че е аналогичен на желанието за използване на стимуланти. Зависимите от получаване на слънчев загар са хора, които не желаят да съкратят времето, което прекарват на слънце. Главната им цел  е, колкото може повече да бъдат на слънце. Тези хора получават рак на кожата, но все пак продължават да се препичат. Този тип поведение е типично за хора, страдащи и от други видове зависимости.
Повече от половината постоянни посетители, които посещават солариумите страдат от същия тип зависимост.
Edinof Brion твърди, че слънчевата светлина активира прилива на кръв към тези участъци от главния мозък, които отговарят за удоволствието и пристрастяването. При липса на ултравиолетови лъчи, пациента се опитва да си възвърне еуфорията и отново попада под палещите лъчи, а когато няма естествени такива посещава ежедневно солариум.