Всички седят на работните си места и работят до 22 часа.
Един от тях, весел и вечно усмихнат младеж става в 18 часа и си тръгва.
На следващия ден всички отново седят, активно работят и изпълняват задълженията си.
В 18 часа младежът отново се надига и си тръгва. Всички го гледат накриво, изпълнени с подозрение. На третия ден всичко се повтаря отново.
На четвъртия ден в 18 часа младежът отново става, готов да си тръгне. Всички са възмутени.
Един солиден мъж не издържа и каза на младежа:
– Как не ви е срам?! Всички ние седим до 22 часа и работим, а вие ставате в 18 часа и си тръгвате. Всички работим, за да благоуспява компанията. Ние сме едно семейство. Всеки от нас също желае да се прибере по-рано в къщи!
Младежът се усмихна и обясни на колегите си:
– Господа, но аз съм в отпуск.