Всички седят на работните си места и работят до 22 часа.

Един от тях, весел и вечно усмихнат младеж става в 18 часа и си тръгва.

На следващия ден всички отново седят, активно работят и изпълняват задълженията си.

В 18 часа младежът отново се надига и си тръгва. Всички го гледат накриво, изпълнени с подозрение. На третия ден всичко се повтаря отново.

На четвъртия ден в 18 часа младежът отново става, готов да си тръгне. Всички са възмутени.

Един солиден мъж не издържа и каза на младежа:

– Как не ви е срам?! Всички ние седим до 22 часа и работим, а вие ставате в 18 часа и си тръгвате. Всички работим, за да благоуспява компанията. Ние сме едно семейство. Всеки от нас също желае да се прибере по-рано в къщи!

Младежът се усмихна и обясни на колегите си:

– Господа, но аз съм в отпуск.