Един ден дяволът решил да унищожи хората в света, за това повикал демоните си, да съставят план за действие. Първи се явил Гневът, той обещал:
– Ще противопоставя брат против брат. Това ще подтикне хората да се сърдят едни на други и по такъв начин сами ще се самоунищожат.
И Похот предложила своите услуги:
– Ще съблазня умовете им и хората ще се превърнат в животни, те ще се лишат от възможността да обичат.
Обадила се Лакомия:
– Ще действам със най-разрушителната от всички страсти – необузданите им желания.
– Ще отровя с болести телата и умовете им, – заканило се Пиянство.
Мързел, Омраза, Завист, … също изказали своите предложения, но дяволът не бил доволен от плановете им.
Най-накрая се изказал и последния му помощник:
– Ще убеждавам хората да бъдат такива, каквито Бог ги иска. Ще им обяснявам, че е чудесно да бъдеш честен, чист и смел. Ще подкрепям желанието им да се посветят да правят добро в живота ….
Дяволът бил ужасен от тези думи. А помощникът му продължил:
– …. но ще им кажа, че не е нужно много да бързат. Ще ги посъветвам да изчакат, докато дойде благоприятното време, което е подходящо за осъществяване на тези стремежи.
Дяволът зарадван казал:
– Ти ще отидеш на Земята, за да унищожиш човечеството.
Името на този помощник на дявола било Забавяне. Най-опасната стратегия, която действа унищожаващо, е забавянето, т.е. отлагане за по-късно на неща, които трябва да направим сега.